Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
След обяд мъжете се оттеглиха в салона. Дженаро бе изключително радушен. Операцията, за която той отговаряше, обхващаше територия от страната, но и сумата, която изтръгваше, се изразяваше също с огромно число — мяра за мяра. Той бе могъщ човек, добър приятел на Прици, неизменен съдружник, а и роднина. Той предложи на Чарли да отседне в една от къщите му, която се намираше на седемдесет мили от Ню Орлиънс, сред ръкавите на Мисисипи, или ако предпочита, в апартамента на улица „Сейнт Чарлз“. Но любезният Чарли каза, че май е по-добре да остане в хотела, в центъра на града, където ще може лесно да получава съобщения и да си дава дрехите за пране.
— От кой друг очакваш съобщения, освен от мен и Анджело? А в къщата на Мисисипи има трима прислужници. Ще опиташ кухнята им, истинско чудо, а ако предпочиташ италианска храна, ще ти приготвят, на тях им е все едно.
— Трудно свиквам със селския живот, Дженаро. Шумно ми е, буболечки цвърчат, птички вдигат врява и току се стрелкат, трудно е да предвидиш откъде какво и защо те връхлита.
— Тогава ще ти изпратя персонал в апартамента на „Сейнт Чарлз“ — готвач и прислужници да ти чистят.
— Само обяснения да им давам.
— Разбирам какво имаш предвид. Добре. Ще те настаня в хубав хотел, в Квартала. Шумно е, но този шум го разбираш. Искаш ли компания?
— Кучки ли?
— Ами да.
— Не, стигат ми.
— Анджело каза, че ще останеш няколко седмици.
— Аха.
— С какво име пътуваш?
— Франк Аримината. Ей, чуй, благодарен съм ти, че ме прибра в дома си.
— Ти винаги си добре дошъл тук, Чарли. Но ти кацна при мен не само защото си ми симпатичен, има и друга причина.
— Така ли?
— Помниш Дж. Ф. Мелън, нали? Реформаторчето, което продава божиите дела на едро?
— Да.
— Анджело изпрати в петък един мъж, Ал Мелвин, познаваш ли го?
— Водопроводчика ли?
— Предаде ми съобщение от баща ти и замина. Синът на Мелън ще бъде тук другата седмица, за да вземе участие в конгреса на църквите. Дон Корадо има нещо на ум. Той иска Мелън да бъде дисквалифициран от състезанието ден преди изборите, ама да стане сто процента сигурно. Знаем в кой хотел ще отседне синът му, в „Иберия“, на регистрацията имаме наш човек, ще му дадат стая 827, която е в дъното на коридора, встрани от голямото движение. Анджело иска да му подготвим там една изненада.
— Какво по-точно?
— Снеси му няколко грама дрога, подхвърли му пищов, имам точно каквото трябва. Ще докараме една курва за свидетел, а подробностите оставям за теб.
— Кога т’ва?
— Следващата неделя следобед, а дотогава се забавлявай, не скучай. Ако ти трябва нещо, обади се.
Двадесет и девета глава
Дженаро нае за Чарли целия горен етаж — три стаи, в хотел с ресторант-градина, наречен „Нов францисканец“, разположен в пощадената от гръмката музика част на Квартала. Натале казваше, че ако не попаднеш в „безопасната“ тиха зона, шумотевицата от Дисниленд може да те влуди, там не знаеха почивка. Дженаро се разпореди телефонната компания да прекара отделна линия до стаите на Чарли, така че разговорите да не минават през администраторката.
Хотелът беше обзаведен с тъмни, тежки мебели в католически мисионерски стил. Спалнята нямаше дрешници, а два огромни гардероба и легло, чийто балдахин беше извисен на толкова високи подпори, че беше нужна стълба, за да се покатери човек.
В понеделник вечерта Чарли опита храната в хотелския ресторант, истинско италианско заведение с невероятен артишок — пълнен естествено, и телешко, цяла сензация. Това местенце трябва да е на Дженаро, реши Чарли, но кухнята не е калабрийска, а италианска, международен стандарт, само една степен под нивото на оригинала. Той навреме забеляза в листа с менюто, че телешкото е с polenta29, затова си поръча телешко. Сега вече със сигурност можеше да каже, че съдържателят не е Дженаро. Чарли се чудеше дали тия от Северна Италия, дето ядяха блудкавата polenta, знаеха, че на света съществува и чесън, макар че — да, как да не знаят. Той се двоумеше.
Ресторантът беше в добрите ръце на две италиански семейства и Чарли поговори с едната съпруга. Тя прегърна идеята за макароненото блюдо „Трънен венец“, което той си беше харесал и избрал в Ню Йорк за великденския празник. Попита я от къде са. Каза — Калабрия. Ами тогава, рече той, тази polenta случайност ли е, а тя отговори, че така съпругът й придава на храната по-европейски вкус. Каза още, че новопристигналите изпитват подчертано уважение към ястията от Северна Италия. Чарли изсумтя. Задоволяване потребностите на пазара. К’во да се прави!
29
Качамак (ит.) — Бел.ред.