Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
— Така ще стане идеално, тя да дойде, а мен вече да ме няма.
— Е, все някога трябва да се срещнеш с нея.
— Само едно ми е ясно — не мога да застана пред нея, не само сега, но и до края на годината. Не съм готов.
— Ще й кажа, ме не трябва да тръгва, защото не искаме да безпокоим Дона, освен това, ти скоро се връщаш.
— Обади й се веднага, да не идва!
— Чарли, още нещо.
— К’во?
— Ами другото момиче, Мардел…
— Е?
— Хванала малко пневмония.
— К’вооо!?
— Не дигай паника! Тя не е зле, намерил съм й добър лекар и хубава болница, всичко ще е наред.
— Коя болница?
— Санта Грация.
— В Бруклин ли?
— А защо не? Там всички ни познават, доктори и сестри.
— Кой е лекарят?
— Сирил Соломон.
— Коя стая?
— 318.
— Връщам се в Ню Йорк.
— Чарли! — гласът на Анджело прозвуча грубо. — Имаш работа в Ню Орлиънс. Да не мислиш, че това с Мелън е някаква шега. В най-добрия случай те чакат от петнадесет до тридесет години пандиз. Послушай, за момичето се грижат по най-добрия възможен начин. Да не би ти да си лекар? Всеки ден я виждам и си говорим врели-некипели. С нищо повече не можеш да помогнеш. Стой си там! Бъди мъж! — Поп тръшна слушалката.
Чарли втренчи поглед в телефона. Той добре схвана думите на Поп. Кое нещастно създание се разболява от пневмония по това време? Обади се на оператора за междуградски разговори. Помоли да му намерят номера на болницата „Санта Грация“ в Бруклин, Ню Йорк и да прехвърлят разговора в стаята му.
— Съжалявам, господине. Трябва да зная името на лицето, с което ще говорите.
— Който ви отговори.
След двадесет секунди телефонът вече звънеше. Някой вдигна и операторът поиска стая 318. Чу се глас. Прехвърлиха разговора на Чарли.
— Мис Мардел ла Тур — каза той.
— Мис ла Тур не може да говори по телефона. Не биваше да звъните тук.
— Къде е тя? — гласът на Чарли потрепна от надигаща се паника.
— Тя е с кислородна маска. Кой я търси?
— Кажете й, Чарли Партана.
— Какво! Чарли, тук е Анджи Арагона.
— Анджи? — Божичко, сестрата! Някога бяха близки. Тя не живееше в техния квартал. Никой от нейното семейство не беше от техните среди, така че бяха близки в най-интимния смисъл на думата.
— Ей! Приятно ми е да си поговоря с теб. Както едно време.
— Как е тя?
— Ще се оправи. Малко треска, леко задръстване на дробовете, но вече не се пълнят със секрет. Добре е. Ако ти е приятелка, казвам ти, че ще се оправи.
— Защо да не говоря с нея тогава?
— Е, не е добре чак дотам. След два-три дена — може. Обади се пак.
Чарли остана зашеметен. Знаеше чудесно, че не може да престъпва заповед на баща си или на дон Корадо, но от друга страна, как може да не скочи в самолета и да отлети при нея? Как да постъпи? Ако се вмъкне с насилие в стаята й, тя може да се развълнува и състоянието й да се влоши. А и какво да й каже, щом е с кислородна маска? Чувствуваше се объркан. Такъв отговорен момент в неговия живот, а той си седи в стаята и не знае какво да прави. Поръча й цветя — за деветдесет долара, телеграфически.
Тридесет и втора глава
Анджи Арагона затвори телефона и се обърна към Мардел, която седеше в огромен фотьойл, завита с одеяло. Сестрата изглеждаше замаяна от нахлулите в съзнанието й спомени.
— Беше Чарли Партана. По какъв повод те търси?
— Светът е малък — отвърна Мардел.
— Аз самата не съм го виждала от близо осем години. Във всеки случай, откакто съм омъжена, не сме се срещали. Казахте ми да не ви свързвам с никого, ако ви търсят, но ако с Чарли сте приятели и той знае, че сте тук, как може да отказвате да разговаряте с него?
— Той накърни чувствата ми, Анджи.
— Чарли? Как? Ако не е много лично, разбира се.
— Е, ходехме, той казваше, че има много сериозни намерения, но… изведнъж се оказа сгоден, щял да се жени за друга.
— Ахаа! За коя?
— Някоя си Мейроуз Прици.
— Прици? Мейроуз Прици!
— Само не казвай, че я познаваш.
— Тя е много високо, Мардел, на самия връх във fratellanza-та.
— В мафията?
— Шт!