Фамилията Прици

Двадесет и осма глава

Късно следобед в неделя двама от хората на Дженаро Фустино посрещнаха лекия самолет с Чарли и го заведоха в дома на Дженаро, намиращ се сред разкошни градини в елегантен квартал на Ню Орлиънс. В интимна семейна обстановка той обядва заедно с Дженаро, Натале Еспозито и съпругата на Дженаро — Бърди, най-малката сестра на дон Корадо. Тя бе много приветлива пълна жена около шестдесетте, която не подви крак през цялото време, поднасяйки все нови и нови блюда. Изглежда много по-добре от брат си — мярна се в главата на Чарли, но мисълта го прободе като предателство към дон Корадо.

Първото ястие беше chinulille26, малки пържени равиоли, пълнени със смес от подсладена и с много подправки извара и жълтък от яйце. Дженаро, родом от Калабрия, известен със своите 117 чифта обувки, толкова се захласна в превъзнасяне достойнствата на калабрийската кухня, че Чарли не можа да го приеме сериозно. Самият той, а и всеки нормален човек, би предпочел сицилиански равиоли, пълнени със салам, но си замълча. Ядоха tonno bollito27 — сварена прясна риба тон със зехтин и чесън, кисели краставички и салатки. Не беше лошо, но spada a ghiotta28, което ще рече едно хубаво парче риба-меч, сготвена със зехтин и лук, целина, домати и маслини, щеше да е по-добре. Поп му беше споменавал, че калабрийците нищо не разбират от хубаво ядене. Е, накрая имаше и нещо сицилианско — sammartina, сладкиш на няколко слоя, с който госпожа Фустино бе почела и родното си място. Чарли извади молив и записа върху стар плик рецептата, която госпожа Фустино занарежда с удоволствие, а съпругът й ги гледаше снизходително усмихнат.