Фамилията Прици

— Да, но без доказателства. Докато не се сгъстят облаците над твойта глава, може даже да започне, затова като начало си му нужен ти. Ша т’качи на кръста пред камерите; ша т’арестува пред двеста журналисти. Вече всичко е задействувал и сега ша т’търси, докато не те намери.

— По-шантаво нещо не съм чувал досега.

— Иска да те пипне, обаче не му пука какво ще стане с теб. Всъщност иска да склещи кмета. Прикрий се и тихо изчакай да минат изборите.

— Къде?

— Уредил съм.

— А училището? По дяволите, идват изпитите!

— Ша им занеса медицинско, че си болен. Аз съм ти баща, к’во ше ми кажат, много лошо, господине!

— Ще трябва Водопроводчика да отиде в понеделник да ми занесе домашното.

— Не бери грижа за това.

— Божке, тате, ти не знаеш всичко. Имам ядове с Мардел, и с Мей съм го загазил.

— Чарли, сега не можеш да се занимаваш с тях.

— Едуардо зае ли се вече с тоя Мелън?

— С него Едуардо не може да работи направо. Но бъди сигурен, че ще го накара да успокои топката. Едуардо и дон Корадо искат да изчезнеш, докато всичко приключи.

— Божичко, тате, дотогава има десет дена, Мардел ще откачи!

— Аз ще поговоря с нея.

— Тате, слушай. Снощи Мейроуз й казала, че сме сгодени. Ти представяш ли си какво преживях?

— Сгодени? Мей казала така?

— Сигурно ме е объркала с друг.

— Добре де, к’во ша прайш? Две жени — не мож’ го скри.

— Но Мардел е толкова беззащитна, тате! Ти не знаеш. Вчера научава т’ва от Мей, а днес се събужда — мен ме няма. К’во ша си помисли? Че съм я зарязал, нали така? Мардел ще го приеме десет пъти по-тежко от всяка друга. Казах ти защо. Баща й, детето и тия работи.

— Не съм чувал такова нещо.

— Много е гадно.

— Чарли, т’ва е животът. Случва се. Обади й се довечера от Далас. Аз ша вечерям с нея и ша й обясня всичко.

— Всичко?

— Ще й кажа нещо, но не истината.

— Е, добре. Мили Боже, ами Мейроуз?

— Т’ва е лесно. Ще поговоря с нея.

— Не, не т’ва! Ами дето сме сгодени.

— Сигурно е някаква нейна прищявка. Нали няма нищо официално? Не е съобщила нито на дон Корадо, нито на Винсънт. Опитва се да те схруска за вечеря.

— Тате, не е ли по-добре да не говориш с Мейроуз? Тя е много горда. Как да й се сърдим? Тя е влюбена в мен и затова казва, че сме сгодени, но т’ва не значи, че иска цялото семейство да знае.

— Ще я залъжа, не се притеснявай.

— А къде отивам сега?

— Имаш резервация за хотел „Хилтън“ в Далас на името на Франк Аримината. След макароните трябва да преминеш малко на зеле, за да не забравиш вкуса му.

— Аримината. Arriminarsi значи да обикаляш нагоре-надолу.

— Точно туй ще правиш. Ша т’са обадя утре вечер. Остани там в събота и неделя. Виж има ли каубои, или отиди на кино. В понеделник ще са готови да те приемат в Ню Орлиънс.