Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Времето беше все още приятно и той седна в градината, където имаше голямо дърво и обслужването също бе на висота. Докато се хранеше изпи почти всичкото вино в половинлитровата гарафа. След този първи ден ядеше в стаята си. Не му се щеше да се мотае навън, защото когато се прибра онази вечер след прекрасната вечеря, Мейроуз му се обади от Ню Йорк. Той все си мислеше, че ако тя се обади отново, по-добре е да си бъде в стаята, за да не я ядосва повече.
Тя започна разтапящо-сърдечно:
— Чарли, Мей се обажда.
Нещо го накара да стане от стола и той застана мирно, нащрек.
— Здрасти, Мей.
— Защо не ми се обаждаш?
— Поп сигурно ти е казал, тръгнах съвсем ненадейно, по спешност.
— О, да, съвсем забравих. Красива история, която той ми поднесе.
— К’во искаш да кажеш?
— Мислех, че твоята дама ти е казала, че трябва спешно да ми се обадиш.
— Моята дама?
— Да не би сега да кажеш, че си бил сам в Маями, защото фактите са пред мене — таксито от летището, регистрацията в хотела, е, много любезно от твоя страна, че не си я записал като госпожа Чарли Партана.
— Мей, слушай…
— Щях да махна с ръка, ако просто си отстъпил пред някоя малка уличница там, но ти си взел тази заедно с теб от Ню Йорк. Чарли, ти не взе мен, а нея. После всичко разбрах, моите хора ме осведомиха как прекарваш половината от времето си в Ню Йорк с нея, когато не си при мен. Затова не ми сервирай разни боклуци, Чарли.
Гласът й прекъсна.
— Мей, ти си пила!
— А, по дяволите, к’во от т’ва?
— Ставаш друга като пиеш, то всеки става друг, щом се налива.
— Слушай, Чарли.
— Мей, трябва да те видя. Не е хубаво да си говорим така по телефона.
— Как иначе искаш да си говорим?
— Трябва да остана тук до изборите. После ще се върна и ще оправим тая бъркотия.
— Не.
— К’во не?
— Няма да те чакам, докато решиш да се върнеш. Идвам при теб в Ню Орлиънс, ще те погледна в очите и ще ти кажа какво виждам.
— Мей, чакай! Преди да тръгнеш, питай Поп дали е възможно. Положението е доста напечено, искам да кажа, затова съм в Ню Орлиънс.
— Ти к’во си мислиш? Да не съм от вчера! Знам защо си в Ню Орлиънс. Там си, защото искаш да ме будалкаш и да изчакваш работата да заглъхне. Няма да стане, Чарли. Или ще го бъде, или не. Веднъж и завинаги. Идвам в Ню Орлиънс.
— Мей, слушай! Имам важна работа, поръчка на чичо ти Дженаро. Времето ми е малко, няма да мога да ти обърна толкова внимание, колкото заслужаваш.
— Щом не можеш да се върнеш в Ню Йорк, ще дойда аз — в Ню Орлиънс. Ще те накарам да решиш при коя от двете да си оставиш чехлите.
— Какво!?
— Мразя дебели повлекани.
— Кого?
— Знаеш.
— Може да е дебела, но не е повлекана. И ако някой се разприказва така и за теб, също щях да те защитя.
Слушалката се затвори с трясък, подсказващ, че апаратът беше някъде над главата й. Чарли остана много смутен и объркан. Какво ли сбърка?
Тридесета глава
В събота в 4:23 ч. следобяд Кайфиц, главният агент на Джордж Ф. Мелън и бъдещ министър на отбраната, ако един ден съдбата поставеше Мелън на най-високия пост в страната, извести, че Чарлз Партана изчезнал.
— Не е в Ню Йорк?! — отвърна Мелън слисано. — Не може да бъде! Трябва да е тук.
— Излетял е от „Ла Гуардия“ за Маями преди една седмица, с полет на „Ийстърн“ в двадесет и един часа — така донесоха нашите детективи.
— И ни казват чак сега! Къде са били по-рано?
— Както знаете, не водим наблюдение над Партана, Дж. Ф. Вие сам разпоредихте така, казахте, че е много скъпо. Просто се подготвяхме за големия удар утре сутринта и отидохме да проверим как стоят нещата.
— Е, къде е?
— Напуснал е хотела в Маями около шест и десет в петък сутринта, взела го е някаква кола, така казаха нашите хора.