Фамилията Прици

— Кола го взела? За къде?

— Ето това е въпросът, шефе. Било е толкова рано, че не могли да намерят такси, за да го проследят.

— Тогава, по дяволите, няма да получат пари! Невероятно нехайство! Как ще го измъкнем утре в зори, ако нямаме представа къде е.

— Вече работим по въпроса с нашите хора на летището в Маями, а също и с обслужващия персонал.

— Какъв персонал!? На кой самолет се е качил?

— Трудно е да се каже, шефе. Маями е международно летище. Може да е отлетял в Южна Африка, или за… възможностите са няколко дузини американски градове. Дал съм обаче негова снимка и ако е рекъл Господ, ще се докопаме до него.

— Значи е избягал. Чудесно! Това е все пак нещо.

— Моля?

— Стана много добре, дори така е по-добре, отколкото да го пипнем в Ню Йорк.

— По-добре?

— Ами че той се крие, за бога! А това е признание за вина. Имаме на разположение тази вечер и целия ден в неделя, за да разработим действията си и да постигнем успех. Отменете утрешната акция за арестуването му в апартамента.

— Добре, сър.

— В понеделник, в седем вечерта ще изляза по телевизията и ще го обвиня, че е маша в ръцете на кмета, извършител на углавно престъпление — убийство. Градът ще гръмне от сензационни подробности, на първа страница във всички вестници. О, това ще просне градската управа по гръб, повече няма да надигат глава.

— Да, сър.

— Доведи ми Марвин. Искам от всеки амвон на голям Ню Йорк да звучи проповед в неделя — да излеем всеобщото си възмущение и да заклеймим корупцията и порока, завладели общината и полицията.