Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Кристалът бе монтиран в сферична телена клетка на върха на жироскопа. Около клетката се въртеше — с помощта на подвижна стойка — адаптиран перлен фенер, като имаше скоба, с която да бъде пристяган в определена позиция, когато са в бурно море. Чрез завъртане на фенера около кристала до точката, в която свети най-силно, лоцманът на Маскелин щеше да може да засича посоката на енергетичния поток и по такъв начин да установява откъде приборът вътре черпи своята енергия.
Какъвто и да беше този източник, Маскелин предполагаше, че ще е затворен в сандък или помещение.
Това вероятно бе предметът, заради който Удавниците продължаваха да му носят ключове. По свой безумен начин те бяха доловили, че на дъното на морето се спотайва нещо с невероятна сила. И знаеха, че Маскелин е човекът, който събира такива предмети — с хиляди. Зачуди се дали имат представа какъв е този предмет. Дали не държаха Маскелин да го открие по някаква неизвестна, вероятно неразбираема причина? Или просто искаха да бъде изнесен от царството им?
Последната мисъл го накара да се сепне.
И така, със свито сърце, Маскелин помаха за сбогом на Джонтни и Лусил и се качи на борда на „Фенер“. Екипажът все още товареше пресни плодове и животни и той започна да се разхожда нервно по борда сред блеещи овце и кози.
На следващата сутрин се отправиха с пълна пара към Сърповидния остров. Морето бе гладко като стъкло, в него се отразяваше червеното слънце, а из въздуха се носеше мирисът на северни снегове. Слънчев ден, който все още се опитва да се освободи от зимната си премяна. Дори небесата сияеха като полиран метал, лилави по края и оранжеви отгоре. Приглушеното бръмчене на машините не успя да приповдигне духа на Маскелин, както се случваше обичайно. Изглежда, не само той се чувстваше така, защото забеляза няколко моряци с мрачни изражения да се навъртат на кърмата, загледани в смаляващата се самотна скала.
Мелор, неговият първи офицер, слезе от мостика и докладва:
— Курс едно-шейсет и осем.
Маскелин кимна.
— Да очакваме ли промени в курса?
— Не зная, мистър Мелор. Това, което търсим, може да е на десет левги оттук, или на хиляда.
Мелор извърна очи към морето.
— В южните течения времето често е непредвидимо, особено по това време на годината. Познавате ли Том Гаскейл?
— Изгуби едното си око по време на буря из тези места — ухили се Маскелин. — Виждате ли? Понякога се вслушвам в разказите им. Фактът, че хората ми познават тези води, ми действа успокоително. — Огледа внимателно дребния офицер със слабо лице. — Баща ви се е удавил по време на буря, нали?
— Отиде да търси кораба на дядо. Така и не го откриха.
— А вашият дядо? — попита Маскелин. — Той не беше ли — случайно — тръгнал да дири изгубения ви прадядо?
Устните на Мелор се разместиха в подобие на усмивка.
— Не, сър.
— Тогава не може да става дума за проклятие.
— Мисля, че трябва да имаме три последователни загуби в рода, за да говорим за някаква връзка между събитията, която да се определи като проклятие.
— Слава на небесата за това.
— Никога ли не сте се питали защо толкова много кораби потъват там?
В действителност Маскелин се бе замислял над този въпрос. Мястото, където се сливаха двете морета, бе характерно със смесване на саламура, което по същество представляваше смес на две отрови. А когато слънцето затопли тези изстинали от нощния въздух води, мъглата над тях може да има наистина странни свойства. Предполагаше, че би могла да съдържа психоактивни елементи, разтворени в химичните изпарения. Или беше това, или човек трябваше да повярва на фантасмагориите, дето ги разправяха моряците: за морски чудовища и акули с кървави петна, за медузи с огромни въздушни мехури, големи колкото цели градски квартали, в които обитавали всякакви твари, за моряци-удавници, плаващи на подводни кораби, за кристали, които свирели музика, докато растели, и за черни създания с огромни пипала, които изсмуквали мозъците на спящите моряци и ги заменяли с разумна супа, която ги карала да вършат поразии.