Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Лукас остана така известно време, без да сваля очи от нея. След това се извърна.
— Аз… Аз ще тръгвам — промърмори той и излезе от стаята.
Хана го проследи с поглед, подутите й устни все още горяха от целувката му. Какво се беше случило току-що?
18.
И сега, за пръв път в Роузууд, ви представяме Джесика Монтгомъри
Същия този следобед Ариа стоеше пред колежа по изкуства в Холис, като гледаше група хлапета, които танцуваха капоейра на поляната. Ариа не можеше да разбере капоейрата. Брат й я обясняваше много добре, като казваше, че прилича не толкова на бразилски боен танц, колкото на група хора, които се опитват да си подушат задниците или да се опикаят един друг като кучетата.
Изведнъж усети нечия студена ръка на рамото си.
— Заради арт — курса ли си тук! — прошепна някакъв глас в ухото й.
Ариа замръзна.
— Мередит. — Днес Мередит носеше зелено сако на тънки райета и съдрани дънки, а на рамо беше метнала армейска маскировъчна раница. Тя така се беше вторачила в нея, че Ариа се почувства като малка мравка под лупа с формата на Мередит.
— Ти посещаваш курса по безцелно изкуство, нали? — попита Мередит. Когато Ариа кимна безмълвно, Мередит погледна към часовника си. — По-добре се качвай горе. Започва след пет минути.
Ариа се почувства като в капан. Смяташе да се откаже от курса — последното нещо, от което се нуждаеше, бе да прекара два часа с Джена Кавана. Когато предишния ден я видя, през съзнанието й прелетяха десетки неудобни спомени. Но Ариа знаеше, че Мередит ще докладва всичко на Байрън, а той ще й изнесе лекция за това как изобщо не постъпва правилно, като отхвърля ценния дар на Мередит. Ариа наметна розовата си жилетка върху раменете си.
— Ще ме изпратиш ли? — изведнъж изстреля тя.
Мередит изглеждаше изненадана.
— Всъщност… не мога. Трябва да свърша нещо. Нещо… важно.
Ариа завъртя очи. Тя не говореше сериозно, но Мередит се оглеждаше напред-назад, сякаш криеше някаква важна тайна. Една ужасна мисъл връхлетя Ариа: ами ако Мередит върши нещо, свързано със сватбата? Въпреки че Ариа наистина, ама наистина не искаше да си представи Мередит и баща й изправени пред олтара, заклеващи се един на друг, ужасният образ просто изникна в главата й.
Без да се сбогува, Ариа се отправи към сградата и тръгна нагоре, като прескачаше по две стъпала наведнъж. В стаята Сабрина тъкмо се канеше да започне лекцията си и подканваше художниците да заемат работните си места. Настъпи голям хаос и след като прахът се слегна, Ариа установи, че все още не си е намерила място. Беше останала само една маса… точно до момичето с белия бастун и големия златист ретрийвър. Естествено, че така ще стане.
Когато Ариа се отправи към празното място и китайските й чехли с равна подметка зашляпаха по дървения под, тя имаше усещането, че очите на Джена не се откъсват от нея. Кучето на Джена дружелюбно изпръхтя насреща й. Днес Джена носеше синя блуза с изрязано деколте, от което лекичко се подаваше частица от черния й дантелен сутиен. Ако Майк беше тук, сигурно щеше да се влюби в нея, защото можеше да й зяпа гърдите, без тя да разбере. Когато Ариа седна, Джена наведе главата си към нея.
— Как се казваш?
— Ами… Джесика — изтърси Ариа, преди да се усети. Тя погледна към Сабрина, която стоеше в центъра на стаята. В повечето случаи учителите, които водеха курсовете, не си правеха труда да запомнят имената на учениците си и Ариа се надяваше, че Мередит не е казала на Сабрина да я наглежда в час.
— Аз съм Джена. — Тя подаде ръка и Ариа я пое. След това бързо се извърна, като се зачуди как, за Бога, ще успее да издържи остатъка от часа. Сутринта, докато закусваше в циркаджийската кухня на Мередит, Ариа бе връхлетяна от още един спомен за Джена, вдъхновен, може би, от изрисуваните по хладилника джуджета. Али, Ариа и другите наричаха Джена Снежка, на Снежанка от онзи филм на „Дисни“. Веднъж, когато класът им отиде да бере ябълки в овощните градини „Лонгууд“, Али предложи да дадат на Джена ябълка, която да накиснат в мръсната дамска тоалетна, точно както във филма злата вещица дава на Снежанка отровна ябълка.
Али накара Ариа да даде ябълката на Джена — тя винаги караше другите да й вършат мръсната работа.
— Тази ябълка е специална — беше казала Ариа на Джена, докато й подаваше плода и чуваше как Али се кикоти зад гърба й. — Фермерът ми каза, че е от най-сладкото дърво. И аз реших да ти я дам. — На лицето на Джена се изписаха изненада и благодарност. Но щом отхапа от големия, сочен плод, Али изграчи: