Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
Когато Али стигна до „Севънтийн“, Емили чу стъпки по коридора. Джейсън застана до стълбите и надникна в хола. Челото му се набърчи, ъглите на устата му увиснаха надолу и той стисна толкова здраво перилата, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
Емили зяпна от изненада. Но преди да успее да смушка Али, Джейсън излетя от къщата и тресна вратата зад гърба си.
20.
Въпросът е просто да кажеш „не“
В ранния съботен следобед Ариа слезе от субаруто, заключи го и тръгна през паркинга на мола. Майк вървеше до нея с плътно прилепнала качулка на якето си. Ариа се беше съгласила да го придружи до оптиката в мола „Кинг Джеймс“, за да си вземе още един чифт лещи — непрекъснато ги губеше, а не смееше да си сложи очилата. Напоследък Мередит си припяваше непрекъснато разни песни от „Пепеляшка“, докато боядисваше детската спалня — в неутрално жълто, тъй като Мередит и Байрън не искаха да разберат пола на детето си, преди да се роди — и Ариа отчаяно си търсеше поводи да се измъкне от къщата.
Телефонът й иззвъня. Тя го измъкна от джоба си и погледна екрана. Уайлдън. Стомахът й се сви от страх. Защо й се обаждаше? Дали е разбрал, че тя е изпратила в полицията снимката, която беше намерила в гората? Тя натисна бутона за изключване на звука и пусна телефона в джоба си с разтуптяно сърце.
Знаеше, че е постъпила правилно, като е изпратила анонимно снимките в роузуудската полиция. Така щеше да се предпази — не искаше повече да е в центъра на този случай. Мислеше да каже на полицаите и за Мелиса, която беше видяла да тича през гората, но ако това се окажеше просто съвпадение? И определено нямаше намерение да им съобщи за това, че е видяла Кортни — Али — до кладенеца… или за какво бяха говорили.
— Ще ходиш ли на бала довечера? — попита тя брат си, докато вървяха бавно към входа на мола от страната на „Сакс“.
Майк я погледна с крайчеца на окото си.
— Ти как мислиш?
Ариа заобиколи един голям джип, чиято задница стърчеше извън мястото за паркиране.
— Ами… да? — Откакто се бяха върнали, Майк посещаваше всяко организирано от „Роузууд дей“ празненство.
Той се спря и сложи ръце на хълбоците си. От ноздрите му излизаше пара.
— Да не би да искаш да кажеш, че не си чула? — попита я подозрително той.
Ариа примигна.
— Изцапаното бельо? — Той плесна с ръце до дупето си. — Посерко?
Ариа прокара език по зъбите си. Сега, като се замисли, май беше чула, че Майк има нов прякор. Но пък беше решила, че това е някакъв откачен лакроски ритуал.
— Някой подхвърлил изцапано бельо в шкафчето ми — проплака Майк, пъхна ръце в джобовете на якето си и се повлече към двойните врати на мола. — Снимали ги и ги разпратили на всички. Каква тъпотия. Аз дори не нося боксерки на „D&G“.
— Знаеш ли кой го е направил? — попита Ариа.
— Сигурно е някой, който ме мрази.
Косъмчетата по врата на Ариа настръхнаха. Това й звучеше като нещо, което А. би направил. Тя огледа паркинга, но той беше пълен предимно с измокрени майки и бебешки колички. Никой не ги гледаше.
— Сега всички ми се подиграват. Дори се опитаха да ме накарат да си върна лакроската гривна — продължи Майк.
— Върна ли я? — попита Ариа, стъпвайки на бордюра.
— Не. — Гласът на Майк прозвуча смутено. — Ноъл се застъпи за мен.
Ариа изпита удоволствие от отговора му.
— Много мило.
— Но като гледам как вървят нещата, току-виж съм се върнал в Исландия, да се запиша в елфската комуна — проплака Майк.
Ариа изсумтя и задържа вратата, за да влезе брат й. Вълна от топъл въздух разроши косата й.
— Това е просто някакъв глупав прякор. Всичко ще отмине.
Майк изсумтя.
— Съмнява ме.
Когато двамата влязоха през големите двойни врати в „Сакс“, Ариа забеляза поставената вляво маса с два малки олтара: един за Али и един за Джена. Подобни паметници изникваха на най-различни места в Роузууд — в местния „Уауа“, луксозен магазин за сирена на Ланкастър авеню, и в „Майти куил“, малка книжарница близо до колежа „Холис“, където Ариа и Али обичаха да ходят и тайно да четат книги за секса. Ариа се спря, привлечена от една снимка на Джена. Тя беше същата, която А. беше изпратил на Емили — с Джена, Али и едно скрито русо момиче, за което вече знаеха, че е било Кортни. Ариа грабна сребристата рамка и я обърна. Откога тази снимка стоеше чук? По този начин ли Били — или който там беше А. — се беше сдобил с нея?