Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
Али поклати глава. Дишането й се учести.
— Не го е направила Мона. Тази снимка се появи в пощенската ми кутия преди много години — със същия този надпис.
Хана притисна ръце към гърдите си.
— Защо не ни каза за това?
— Реших, че някой си прави шега с мен! — Али разпери безпомощно ръце.
Емили се обърна към компютъра. Взря се във веселата усмивка на Али.
— Но щом Мона не е написала това… и снимката се намира в компютъра на Мелиса… — Гласът й секна.
Нямаше нужда да завършват изречението. Спенсър обикаляше из стаята, а мислите й препускаха с милион мили в минута.
— Трябва да кажем на Уайлдън за това. Той трябва да намери Мелиса и да я разпита.
— Всъщност… — Али се беше втренчила в нещо, което лежеше на бюрото на Мелиса. — Може би точно сега не трябва да се притесняваме за Мелиса. — Тя вдигна една брошура. На предната страница се виждаше логото на „Убежището в Адисън-Стивънс“.
Хана пребледня.
Те разгънаха брошурата върху леглото на Мелиса. В нея беше нарисувана карта, която представяше сградите в клиниката. Даваха информация за цените. Към корицата беше прикрепена визитна картичка на някоя си д-р Луиз Фостър. Мелиса трябваше да се срещне с нея сутринта.
— Д-р Фостър — промърмори Али. — Тя е една от тамошните психиатри.
— Опита ли се да се свържеш с нея по мобилния й телефон? — попита Емили, вдигайки радиотелефона от леглото.
Спенсър набра номера на Мелиса.
— Прехвърля ме на гласова поща.
— Може би Мелиса е решила да се запише за лечение — каза Али, проследявайки с показалец очертанията на главния вход на „Убежището“. — Може да е осъзнала колко ненормално е всичко това и да е решила, че има нужда от професионална помощ.
Спенсър погледна към квадратчетата на картата. Това бе утешителна мисъл — ако Мелиса ще откача, по-добре да бъде затворена в изолирана стая. Престоят в психиатрична клиника може би беше най-доброто решение.
Дълъг престой.
Най-добре за следващите двайсет години.
22.
Така ви се пада, кучки!
Хана паркира приуса си пред къщата на Али, приглади роклята си и се качи в беемвето й.
— Готова ли си? — попита ухилената Али, хванала здраво волана. Уайлдън й беше помогнал тихомълком да се сдобие с шофьорска книжка веднага, след като родителите й я прибраха от „Убежището“.
— Напълно — отвърна Хана.
Али огледа роклята „Лила Роуз“ на Хана, която беше с цвят на черница и имаше червеникавокафява яка и коланче на кръста. Тя дори беше наречена „Ейнджъл“, което изглеждаше съвсем подходящо за деня на Свети Валентин.
— Пфу! — рече Али. — Хич не ми харесва, когато изглеждаш по-добре от мен. Кучка.
Хана се изчерви.
— Всъщност ти изглеждаш страхотно. — Облечена с прилепнала, обшита с дантела червена рокля, Али спокойно можеше да краси корицата на „Воуг“.
Тя бавно подкара колата по алеята. Двете щяха да ходят заедно на бала — Спенсър отиваше с Андрю Кембъл, а Емили беше обещала да отиде със сестра си Карълайн. Али беше излъгала Наоми, Райли и Кейт, че днес има ексклузивно интервю със CNN и ще се срещне с тях на дансинга.
Колата зави по улицата, оставяйки зад себе си тъмния дом на Али. За части от секундата Хана беше сигурна, че е зърнала някой да се шмугва между боровите дървета от другата страна на улицата. Тя отново се сети за разговора, който бяха провели следобеда в къщата на Спенсър. Възможно ли е Мелиса да ги е шпионирала в хамбара… и всъщност тя да е убийцата?
Когато подминаха каменната табела на „Роузууд дей“ и поеха по криволичещия път към училището, тя видя момичета в елегантни рокли да минават по розовия килим, проснат върху ледения път. Две от тях махаха като холивудски старлетки на филмова премиера.
Али отби на паркинга, измъкна телефона си и натисна бутона за бързо набиране. От другия край се чу момчешки глас.
— Готови ли сте? — прошепна Али. — Всичко ли върви по план? Добре. — Тя затвори телефона си и се ухили лукаво на Хана. — Брад и Хейдън стоят до вратите с писмата. — Брад и Хейдън бяха двама първокурсници, които беше вербувала да им помогнат.
Те излязоха от колата и тръгнаха към партито. По пътя Хана забеляза един познат изсечен профил. Дарън Уайлдън. Какво правеше тук, по дяволите? Полиция за контрол на пиенето?