Издирва се

Благодарности

С тъга в сърцето започвам да изказвам благодарностите си за последната книга от поредицата „Малки сладки лъжкини“. Писането на книгите беше истинско приключение от началото до края и все още не мога да си представя, че съм живяла с тях през последните четири години.

Много от вас ми помогнаха да направя книгите такива, каквито са, и аз никога няма да успея да изразя цялата си благодарност. Първо, Лейни Дейвис, моят редактор, която винаги е пълна с интелигентни, проницателни идеи. Лейни подобрява всяка книга — всяка глава и понякога дори всяко изречение! — докато не придобие идеалния вид. Сара Шандлър, Лес Моргенщайн и Джош Банк допринесоха много за изграждането на образите, техните истории и поредицата като цяло. Кристин Маранг раздвижи по превъзходен начин нещата в интернет — което винаги е трудна работа! Фарин Джейкъбс и Кари Съдърланд ме подкрепяха през цялото време и предложиха някои фантастични редакции. А Анди Макникъл и Ане Боржа от „Уилям Морис“ се възторгваха от всяка една книга… и винаги ми изпращаха резервен брой, ако случайно забравех моя в книжарницата или го давах на някой фанатичен читател.

Много любов на моите родители, Шеп и Минди, които и досега са обсебени от видео тренажора „Wii Fit“. Напред, стрелци! Прегръщам сестра си Алисън, която съвсем не е като Алисън (или Кортни) от книгите. Радвам се, че онзи път не загинахме в океана! Много целувки на съпруга ми Джоъл, с когото разговарях преди четири години в деня, когато разбрах, че „Малки сладки лъжкини“ ще бъде поредица. Привети на Джоузефин, която има опашка като борова шишарка и сбогом на Зелда, която пръхтеше като кон, докато плуваше из залива. Толкова много ще ни липсваш.