Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
— Ами ако ги е направила Мелиса?
Хана изпусна на земята четката за руж, която държеше, и във въздуха се разнесе розово облаче. Али вдигна глава; пред очите й беше паднал един рус кичур. Устата на Емили оформи едно малко „О“. Никой не обели нито дума.
— Тя те м-мразеше, Али — заекна Спенсър. — Мелиса знаеше, че двамата с Иън се срещате и искаше да си отмъсти.
Али се ококори.
— Какви ги говориш?
— Възможно е Мелиса да ни е снимала онази нощ — И тя да е убила Кортни. Преди две седмици, точно преди пожара, я видях да обикаля из гората и да търси нещо, сигурно тези две снимки. Може да се е уплашила, че полицията ще ги намери, докато търси трупа на Иън. Когато не е успяла да ги открие, е запалила гората, за да се увери, че наистина ще изчезнат. Само че те не са изгорели.
Али се беше вторачила в Спенсър. Очите й бяха опулени като понички.
— Това се връзва донякъде — каза Емили с дрезгав глас. — Тази версия е по-добра от Иън… от Джейсън или Уайлдън… и със сигурност по-вероятна от Били. — Хана кимна и хвана Емили за ръката.
— Мислиш ли, че Мелиса е убила и Иън? — прошепна Али и лицето й придоби пепеляв цвят. — А също и… Джена?
— Не знам. — Спенсър се сети за онзи път, когато Иън беше нарушил домашния си арест и се беше срещнал с нея на верандата. Ами ако ти кажа нещо, което не знаеш? Нещо важно. Нещо, което ще преобърне живота ти с краката нагоре. Иън беше казал, че онази нощ е видял две руси глави в гората. В обърканите спомени на Спенсър тя също си спомняше двама руси. След арестуването на Били тя беше сигурна, че е видяла него. Но може и да е била Мелиса.
— Възможно е Иън и Джена да са разбрали истината — допусна Спенсър, притискайки възглавницата към гърдите си.
Хана прочисти гърлото си.
— Напоследък често засичам Мелиса да души наоколо. Мисля, че я видях вчера в мола.
Али я зяпна.
— Фигурата зад фонтана?
Хана кимна.
Сърцето на Спенсър биеше все по-бързо.
— Помниш ли колко злобно те изгледа на пресконференцията, Али? Ами ако Мелиса знае, че ти не си Кортни? Ами ако осъзнава, че преди години е объркала момичетата?
Али прехапа устните си. В ръцете си нервно въртеше един черен молив за очи.
— Не знам. Това ми звучи много ненормално. Говорим за сестра ти. Наистина ли е толкова смахната?
— Вече не съм сигурна — призна си Спенсър.
— Може би трябва да я попитаме. Може би всичко това си има своето обяснение. — Али се изправи.
— Али, не. — Спенсър се опита да хване Али за ръката. Какво й става? Ами ако Мелиса беше убиецът и се опиташе да ги нарани?
Али вече беше стигнала до вратата.
— Повече сме по-силни — настоя тя. — Хайде. Трябва да сложим край на тази лудост веднъж завинаги.
Али тръгна по коридора, сви вляво и почука по вратата на Мелиса. Никакъв отговор. Тя леко я натисна и вратата се отвори със скърцане. В стаята беше пълна бъркотия — по пода бяха разхвърляни дрехи, леглото не беше оправено. Спенсър вдигна несесера с гримове на Мелиса от пода. Повечето четки бяха мръсни, навсякъде се валяха гримове, в чекмеджето се беше разляла една туба със защитен крем против изгаряне и навсякъде миришеше на плаж.
Али се обърна към Спенсър.
— Знаеш ли къде е отишла?
— Цял ден не съм я виждала — отвърна Спенсър. Което, като се замислеше, беше много странно — напоследък Мелиса стоеше вкъщи по цял ден и се грижеше за нуждите на майка си.
— Мацки, по-добре елате насам — прошепна Емили. Тя стоеше до бюрото на Мелиса, втренчена в екрана на компютъра й. Спенсър и Али дотичаха при нея. На екрана беше отворена една снимка. Стара фотография на Иън и Али, застанали един до друг, ръката му върху раменете й. Зад тях се издигаше кръглата каменна сграда на театъра и Спенсър можеше да се закълне, че на афиша пишеше „Ромео и Жулиета“. Върху снимката бяха надраскани три кратки, зловещи думи, които Спенсър със сигурност беше виждала и по-рано.
Мъртва си, кучко.
Хана притисна длан към устата си. Спенсър отстъпи от компютъра. Али се отпусна на леглото на Мелиса.
— Нищо не разбирам. — Гласът й потрепери. — Това е моя снимка. Какво прави тук?
— Двете със Спенсър сме я виждали и преди. — Ръцете на Емили трепереха. — Получихме я от Мона.
— Беше я пуснала в чантата ми — обясни Спенсър, усещайки, че й призлява. Тя залитна към стола пред бюрото и се отпусна в него. — Реших, че е намерила снимката в дневника ти и е имитирала почерка на Мелиса.