Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
— А?
— Нали се сещаш — продължи Хана. — Онзи път, когато ти намери бележката, която Уил Батърфийлд беше написал на учителката си по математика, и накара Спенсър да я прочете по училищната уредба? Класика!
Замъгленият поглед на Али постепенно се проясни и устата й се разтегли в усмивка.
— А, да. Вярно. — Усмивката й бързо премина в мръщене. — Извинявай. Всичко ми се струва толкова отдавна.
Хана пъхна една мида в устата си и се запита дали не трябваше да си мълчи.
— Няма нищо — рече тя и потупа Али по ръката. Но вниманието на приятелката й беше насочено другаде. Хана проследи погледа й към атриума. Някой се беше скрил зад бълбукащия фонтан и ги гледаше. Стомахът на Хана се сви. Мерна се кичур руса коса и Хана се сети за полароидната снимка, която Ариа беше намерила. Лицето, отразено в прозореца. Сега по новините твърдяха, че може би Били не е виновен за всички убийства. Кошмарът им сякаш се завръщаше.
Хана погледна към Али.
— Кой беше това?
— Не знам — прошепна Али в отговор. Ръцете й трепереха.
Хана затаи дъх, наблюдавайки, чакайки, но пред фонтана мина група деца, които закриха гледката. Когато се отдалечиха, човекът, който ги наблюдаваше, беше изчезнал.
19.
Най-важният въпрос в живота на Емили
Докато Емили навлизаше в новия квартал на Али, върху волвото й се изсипваше пороен дъжд. Декоративното езеро със старомодния му дървен белведере и тръстиковото мостче изглеждаше тихо и спокойно в студената, зимна тъмнина. Емили вече си представяше как ще седи заедно с Али край езерцето през пролетта, ще се държат за ръце и ще духат цъфнали глухарчета. Представяше си как двете ще карат колела из квартала и ще си правят къмпинг в големия й заден двор, като се будят на всеки няколко часа, за да се целунат. Представи си как спира пред дома на Али, за да я вземе за бала по случай Свети Валентин, а Али слиза по стълбите, облечена с великолепна червена копринена рокля и червени сатенени обувчици.
Дано не изпреварваше нещата.
След разговора с Карълайн на вечеря Емили реши днес след училище да покани Али на бала. Проблемът беше, че не я видя никъде. Не беше в „Стийм“ с Наоми, Райли и бъдещата доведена сестра на Хана, Кейт. Не я видя в коридора през междучасието между третия и четвъртия час, когато отиваше към кабинета по химия. Не се появи и в салона. През шестото междучасие, разтревожена до такава степен, че чак й прилошаваше, Емили помоли учителя си по керамика да й позволи да отиде до тоалетна и хукна из училището, надничайки във всички стаи с надеждата да зърне лицето на Али. Балът беше на следващия ден. Не разполагаше с много време.
Лампата над вратата на семейство Дилорентис светеше, а семейното БМВ беше спряно на алеята. Емили си пое дълбоко дъх, загледана в светофара на улицата на Али. Ако през следващите пет секунди светне зелено, значи Али ще се съгласи, каза си тя. Преброи бавно до пет. Светофарът продължи да свети червено. Най-добре две от три, реши тя.
Минаха още пет секунди, но светофарът продължаваше да свети червено. Тя въздъхна, излезе от колата, притича по пътеката и позвъни на звънеца. Чуха се стъпки и вратата се отвори. На прага застана Джейсън Дилорентис, русата му коса беше сресана плътно назад, беше брадясал и облечен в протрити дънки и тениска на колежа „Пен“. Когато видя Емили, той се смръщи. Последния път, когато се видяха, той й се развика заради това, че е ударила колата му. Напрегнатото изражение на лицето му я накара да си помисли, че не го е забравил.
— Здрасти — рече тя, леко треперейки. — Дойдох да видя… Кортни. — Тя успя да се усети навреме, преди да каже Али.
— А, разбира се. — Джейсън се обърна и извика към втория етаж името на Кортни, след което се обърна и изгледа продължително Емили. Тя се изчерви. Взе малката кучешка дървена статуя, която стоеше на масичката в коридора и започна да я върти в ръцете си, просто за да има с какво да се занимава.
— Значи двете с Кортни сега сте приятелки, а? — попита най-накрая Джейсън. — Просто ей така?
— Аха. — И какво от това, искаше й се да добави.
— Здрасти! — Али изтича надолу по стълбите. Русата й коса беше вързана на опашка и тя беше облякла небесносиня тениска. В седми клас обожаваше да носи небесносини дрехи, защото подхождаха на очите й. — Каква приятна изненада!