Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
Емили се обърна към Джейсън, но той беше изчезнал.
— Здрасти — отвърна тя, леко замаяна.
— Хайде да идем в хола — предложи Али, завъртя се и се запъти към една стая в дъното на коридора. Тя беше голяма, квадратна и тъмна, и миришеше на камина. В ъгъла беше поставен голям телевизор с плосък екран, тежките кадифени завеси бяха спуснати пред прозорците, а по средата на масата стоеше кристална купа, пълна с розови бонбони „М&М“. На пода, покрай столовете и секцията, бяха пръснати снимки.
Емили се наведе да разгледа снимката, която се намираше най-отгоре върху купчината. На нея бяха децата и родителите Дилорентис — само две деца, не три. Али беше в седми клас, лицето й беше малко по-закръглено, косата й — малко по-светла. До нея стоеше Джейсън, усмихнат, но със сериозен поглед. Родителите им бяха поставили ръцете си на раменете на децата си и се усмихваха гордо, сякаш нямаше какво да крият.
Тя погледна отново към Джейсън, все още разтърсена от сблъсъка им в коридора.
— Сигурна ли си, че брат ти не знае коя си наистина? — прошепна тя.
Али седна на дивана и яростно разтърси глава.
— Не знае. — Тя стрелна предупредително Емили с поглед. — И моля те, не му казвай. Семейството ми вярва, че аз съм Кортни. Това е единственият начин да продължат да вярват, че съм добре.
Емили се облегна назад и кожата изскърца под краката й.
— Обещавам.
След това се протегна и хвана Али за ръката. Тя беше студена и лепкава.
— Много ми липсваше днес. Исках да те питам нещо.
Али гледаше ръката на Емили върху нейната. Устните й леко се разтвориха.
— Какво?
Сърцето на Емили тупкаше бързо.
— Ами утре в училище има бал по случай Свети Валентин.
Али помръдна челюстта си. Долните й зъби леко се показаха.
— Та се чудех дали ти… — Емили замълча, думите щипеха езика й. — Дали искаш да отидеш с мен. Като на среща. Можем да се комбинираме със сестра ми и нейния приятел. Ще бъде много забавно.
Али издърпа ръката си.
— Ем… — започна тя. Ъгълчетата на устните й потрепнаха, сякаш потискаше смеха си.
Стомахът на Емили се сви. Изведнъж тя се озова в дървесната къщичка на Али, минутки след като се беше навела и я беше целунала по устните. За няколко сладки мига Али отвърна на целувката й, но после се отдръпна.
— Сега вече знам защо така се умълчаваш, когато се преобличаме в съблекалнята — подразни я тя.
Емили скочи и се блъсна в ъгъла на огромната мраморна дъска за шах върху холската масичка. Бялата царица се залюля и падна.
— Трябва да вървя.
Лицето на Али повехна.
— Какво? Защо?
Емили грабна якето си, което беше оставила на облегалката на стола.
— Просто си спомних, че имам домашно.
Очите на Али бяха изпълнени с тревога.
— Не искам да си ходиш.
Брадичката на Емили трепереше. Не плачи, каза си тя на ум.
— Онзи ден, когато ти казах какво чувствам към теб, бях напълно сериозна. — Али хвана Емили за ръката. Навън светна лампата над входната врата на съседите. — Но първо трябва да оправя живота си, нали?
Емили потърси в джоба на якето си ключовете от колата. Това сигурно беше просто извинение. Може би утре Али щеше да се забавлява за нейна сметка. Емили не трябваше да й се доверява така скоро. Очевидно тя не се беше променила чак толкова.
— Няма да те зарежа — обеща Али, сякаш можеше да чете мислите в пламналата й глава. — Най-важното е, че отново сме приятелки. Пак можем да отидем заедно на бала. И ми се иска всички заедно да се приготвим за него.
— Всички ли? — примигна Емили.
— Ти, аз, Спенсър, Хана… — Али я погледна, изпълнена с надежда. — Може би дори Ариа? Мислех след това да отскочим до къщата на семейството ми край Поконос. — Тя стисна ръката на Емили. — Искам отново да сме заедно, както едно време.
Емили изсумтя, но пусна ключовете в джоба си.
Али потупа дивана до себе си.
— Моля те, остани. След като вече знам, че ще ходиш, трябва да поговорим за бала. Обзалагам се, че дори не си си избрала още рокля.
— Ами, не съм. Мислех да облека нещо на сестра ми.
Али я щипна игриво.
— Точно както едно време.
Емили се облегна назад. Чувствата бушуваха в гърдите й, но щом Али отвори един брой на „Тийн воуг“ и посочи няколко парти-рокли, които биха подчертавали прасковената кожа на Емили, настроението й започна да се оправя. Може би наистина прибързваше. Али се беше върнала — всичко постепенно щеше да си дойде на мястото.