Синя кръв [bg]

Джак сви рамене и се изправи.

- Отивам да глътна малко въздух.

- Добра идея - добави Блис и също стана. - Много ми се пуши - обясни тя извинително и размаха кутия цигари пред лицето на Мими.

- И на мен - обади се Аги Карондолет, друго момиче от тяхното училище.

Беше от свитата на Мими и изглеждаше досущ като нея, като се стигне до кичурите за петстотин долара и начупеното изражение.

- Нямаш нужда от разрешение - каза отегчено Мими, макар че беше точно обратното.

Човек не можеше просто да остави Мими, трябваше да изчака тя да го освободи.

Аги се усмихна доволно, Блис - някак нервно, след което и двете последваха Джак навън.

Мими сви рамене. Никога не си правеше труда да спазва правилата и палеше цигара когато и където си поиска. Веднъж жълтата преса злорадо бе публикувала петцифрената сборна сума от глобите й за пушене на забранени места.

Тя се загледа след тримата, докато изчезнаха в тълпата от тела на дансинга, кълчещи се в ритъма на някаква мръснишка раппесен.

- Скучно ми е - измрънка тя, като най-после обърна внимание на момчето, което се подпираше на рамото й цяла вечер. Излизаше с него вече две седмици, което по нейните стандарти си беше цяла вечност. - Направи нещо.

- Какво искаш да направя? - измърка той немощно, като ближеше ухото й.

- Мммм - изкикоти се тя и плъзна ръка под брадичката му, при което усети как кръвта пулсира във вените му. Идеята беше съблазнителна, но щеше да го остави за по-късно и не тук, на публично място. Пък и нали вчера му го правиха до насита... а беше против правилата... С хората не трябвало да се злоупотребява и други дрън-дрън. Трябваха им поне четирийсет и осем часа, за да се възстановят. Но той ухаеше така прекрасно... Лек аромат на афтършейв „Армани“... Месест и жизнен... Само да можеше да го вкуси, едно мъничко ухапване... Но Комитетът заседаваше на долния етаж, точно под „Блок 122“. Сигурно няколко от Старейшините сега бяха там и наблюдаваха... Може да я хванат. Или пък не? Във ВИП зоната беше доста тъмно. Кой би забелязал в тази тълпа от самовлюбени индивиди?

И все пак щяха да научат. Някой щеше да им каже. Беше някак зловещо, че научаваха толкова неща за теб, сякаш те наблюдаваха непрекъснато, четяха ти мислите. Така че може би следващия път. Ще го остави да се възстанови от снощи. Тя разроши косата му. Беше толкова сладък - красив и уязвим, точно по каквито си падаше. Но за момента бе напълно безполезен.

- Извини ме за секунда - каза му тя.

Мими скочи толкова рязко, че сервитьорката, която тъкмо им носеше няколко мартинита с личи, зяпна от изненада. Целият персонал примига невярващо. Можеха да се закълнат, че само преди секунда си седеше на мястото. После мълниеносно се озова в средата на помещението и затанцува с друго момче. За Мими винаги имаше друго момче, после и още едно, и още едно. Всички си умираха да танцуват с нея. А тя сякаш танцуваше с часове, без краката й изобщо да докосват земята. Едно зашеметяващо русо торнадо в обувки за осемстотин долара.