Синя кръв [bg]

Мими беше олицетворение на популярността. Имаше стегнати крака като на върла фенка на Пилатес и позата на кралица. Тя не просто се вписваше в стереотипа, а го беше довела до нови висоти. Талията й беше 55 см, а носеше обувки номер 40. Всеки ден се тъпчеше с боклуци, а не качваше и грам. Лягаше си с грима и се събуждаше с тен, сияйно свеж и чист като съвестта й.

Мими идваше в „Блок 122“ всяка вечер и петъкът не правеше изключение. Тя и Блис Люелин, кльощаво и дългокрако момиче от Тексас, което наскоро се беше записало в „Дюшен“, прекарваха следобедите си в контене за вечерта. Всъщност по-точно бе да се каже, че Блис прекарва следобеда в сипането на комплименти, докато Мими пробваше всяка дреха от гардероба си. Бяха се спрели на миниатюрна дънкова пола, секси потник с нестандартно бохемско излъчване и презрамки, които леко се изплъзваха от раменете. В допълнение носеше кашмирен шал с пайети.

Мими обичаше да се движи със свита, а в лицето на Блис беше открила перфектната придружителка. Беше се сприятелила с нея само по настояване на баща си, защото сенатор Люелин бе много важна клечка. В началото Мими се цупеше, но бързо си промени мнението, след като осъзна, че конската външност на Блис само подчертава собствената й неземна красота. За Мими нямаше нищо по-хубаво от подходящ фон, на който да изпъква.

Облегна се на пухената възглавница и погледна одобрително Блис.

- Наздраве - каза Блис и чукна чашата си в нейната, сякаш беше прочела мислите й.

- За нас - кимна Мими и погълна остатъка от своя блещукащ виолетов коктейл.

Беше й петият за вечерта, а се чувстваше така трезва, както когато си поръча първия. Беше някак потискащо, че вече й трябваше толкова много време, за да се напие. Сякаш алкохолът нямаше ефект върху кръвта й. От Комитета й бяха казали, че ще стане така, но тогава не й се вярваше. А тя не можеше да се възползва от другата, по-силна алтернатива на алкохола толкова често, колкото искаше. В Комитета имаше твърде много правила. В известен смисъл те на практика управляваха живота й.

Мими даде знак на сервитьорката да й донесе още едно питие, като щракна силно с пръсти.

Какъв е смисълът да ходиш на нощен клуб в Ню Йорк, ако не можеш да се почувстваш поне малко замаян? Тя протегна крака и ги качи върху канапето в скута на брат си. Момчето, с което беше излязла тази вечер, деветнайсетгодишния син на богаташ от фармацевтичния бранш и инвеститор в нощния клуб, се престори, че не забелязва. Но пък за него не бе ясно дали изобщо е адекватен, като се вземе предвид, че бе подпрял глава на рамото й и от устата му течаха лиги.

- Престани - сопна се Бенджамин Форс и рязко избута краката й.