Синя кръв [bg]

- За някое погребение ли си се запътила? Кой е умрял и те е оставил бездомна? - й подхвърляше често Мими.

Всъщност къде беше тя? Те не бяха ли сиамски близнаци?

- Искаш ли да влезеш с мен? - попита Джак и се усмихна, показвайки равните си правилни зъби. - Аз съм член.

Преди тя да отвърне, Оливър се материализира до нея. Откъде се взе? И въобще как го правеше този номер, чудеше се Скайлър. Оливър притежаваше невероятната способност да изниква точно тогава, когато човек не го искаше около себе си.

- Ето къде си била, скъпа - каза той някак укорително.

Скайлър примига насреща му.

- Здрасти, Оли. Познаваш ли Джак?

- Че кой не го познава? - отвърна той и демонстративно го игнорира. - Идваш ли, бонбонче? - продължи със собственически тон. - Вече пускат.

В „Банката” вече се изливаше поток от облечени в черно тийнейджъри, наглеждани от охраната, докато минаваха между високите колони на сградата.

- Трябва да тръгвам - каза Скайлър извинително.

- Толкова бързо?

- Даже по-бързо - каза Оливър и се усмихна заплашително.

Джак сви рамене.

- До скоро, Скайлър - каза той, дръпна яката на вълненото си палто и тръгна в обратната посока.

- Изпреварили са ни - оплака се Оливър, щом се върнаха на опашката. Скръсти ръце; личеше си, че е раздразнен.

Скайлър не каза нищо, но сърцето й биеше лудо.

Джак Форс знаеше името й.

Придвижваха се напред сантиметър по сантиметър под надменния поглед на охранителя, застанал зад кадифеното въже.

- Запомни - вземат ли да се опъват, дръж се спокойно и мисли позитивно. В ума си трябва да видиш как влизаме вътре, разбра ли? - шепнеше настойчиво Оливър.

Скайлър кимна.

Продължаваха да се придвижват, докато един охранител вдигна месестата си лапа и ги спря.

- Покажете си личните карти - излая им той.

С треперещи пръсти Скайлър извади шофьорска книжка с чуждо име, но е нейната снимка. Оливър направи същото. Тя прехапа нервно устни. Сто процента щяха да я хванат и да я хвърлят в затвора. Но после си спомни какво й каза Оливър. Бъди спокойна. Уверена. Мисли позитивно.

Мъжът прекара личните им карти през машина с инфрачервени лъчи и тя не избибитка. Той се намръщи, изучи отблизо документите, а после ги изгледа недоверчиво.

Скайлър се опита да демонстрира спокойствие, каквото съвсем не изпитваше. Сърцето й биеше учестено. Разбира се, че изглеждам на двайсет и една. Била съм тук много пъти. Няма абсолютно нищо нередно с картата ми.

Охранителят отново прекара картата през машината, после поклати глава.

- Не е редовна - каза той.

Оливър погледна Скайлър с пребледняло лице. Тя имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Досега не й се бе случвало да тръпне така уплашено. Минутите минаваха, хората на опашката зад тях започнаха да недоволстват.