Господарят Демон [bg]

Свечеряваше се, когато доближих мястото на срещата с Тувон, въоръжен с неговия меч-душегубец. Да притежаваш душегубец, изкован специално за теб, в известен смисъл е нещо като двусмислен комплимент. С подобен жест другите демони признават, че те смятат за достатъчно опасен, та да съществува оръжие, предназначено специално да ти види сметката. Готов съм да се обзаложа, че също като мен и Тувон би предпочел да не става обект на подобни комплименти, но точно сега не ми беше до разсъждения за болката, която душегубецът е в състояние да предизвика. Бях обзет от неистова ярост.

Тувон и майка му — Вис Ужасния език — ме очакваха в парка. Вис си бе придала вида на пълничка китайка на средна възраст, само дето кожата й бе тухлено червена, а очите — непроницаеми.

Тувон Димящия дух представляваше далеч по-впечатляваща гледка. Подобно на повечето представители на нашия вид той е само частично материален, независимо от плоскостта, в която пребивава. Днес той беше плътен само от кръста нагоре и наподобяваше симпатичен на вид младеж с ориенталски черти. От кръста надолу изглеждаше изваян от сивкавобял дим. Там, където би трябвало да са босите му крака, нямаше нищо.

Положих меча в краката на Вис (защото тя бе моят учител по бойно изкуство), отстъпих няколко крачки и се поклоних.

Тя се наведе и вдигна Тувоновия меч. Изправен над нея, аз я чух да произнася:

— Мечовете на Седмопръстия не са се притъпили.

— Което е истина — истина е.

— Прощавай, задето се замислих. Не се случва често някой да държи в ръце живота на сина си.

Седмопръстия е нашият прочут майстор на мечове, ала дори той се бои от Вис, която е била учителка на мнозина от нашите. Говореше се, че дори неколцина от боговете прескачали да се учат при нея. Както казах, Вис бе моя учителка, а също и на Тувон.

— Даваш си сметка, надявам се, че ако убиеш сина ми, мигом ще се разделиш с живота.

— За съжаление — да.

Дочух шум, който дойде откъм лявата ми ръка. Отместих се и сведох поглед да узная причината. Острието на меча се беше забило в земята, преминавайки между показалеца и средния ми пръст.

Тувон се изправи до майка си и ме погледна засмяно. Отнякъде долетя глъчка.

— Това твои приятели ли са? — попита той.

Огледах се. Глупавият другар на Ба Уа от снощната ни среща продаваше билети и настаняваше новодошлите сред публиката.

— Извинете ме за момент — обърнах се към Тувон и Вис.

Проправих си път през множеството и съвсем скоро открих Ба Уа. Започна да трепери още щом ме зърна.

— Какво си мислиш, че правиш? — попитах.

— Ами, надявах се да припечеля и аз нещичко. В духа на добрата стара американска традиция. Нали разбирате, господарю, малко шоу…

Поклатих глава.

— Не.

— Не?

— Не. Чу ме добре. Върни билетите. Очисти района. Направи го, ако искаш да живееш. Гади ми се от теб!

— Разбрано, шефе! Извинявай, шефе. Веднага ще се погрижа да бъде изпълнено.

— Един от дребните демони се прави на хитър — обясних, след като се върнах. — Но всичко ще бъде наред. Дайте им няколко минути да очистят терена.