Господарят Демон [bg]

Всичко започна като внезапен топъл вятър. Ако го почувствате и познаете на момента, имате шанс да оцелеете. Хиляда години са много време, но никога няма да забравя какво е да се разпада и разпилява собствената ци.

Гмурнах се през промеждутъчните плоскости и се издигнах над и отвъд Земята — колкото се може по-надалеч. Съвсем скоро щях да узная причината.

Още миг… да, все още съм жив. Всичко е наред.

Почаках още малко, след това се завъртях и литнах право към плоскостта, на която ме бяха атакували. Отвъд определена точка отново ме завладяха неприятните симптоми, ето защо поспрях и изчаках да се уталожат. Приближих се още малко, като се прокрадвах между плоскостите. Преди да проникна в онази, към която се стремях, постарах се да стана напълно невидим. Наоколо все още витаеше онова страховито усещане, а Планината на Конската глава — от която бях зяпал наоколо само преди няколко минути — бе изчезнала.

На около трийсет мили северно Планината на Орловата глава изглеждаше непокътната, също и Ястребовото гнездо — на трийсет и пет мили в западна посока. Огледах ги внимателно, докато летях на изток, към къщи. Още един подобен удар и нямаше да ме има.

Преоблякох се с червено наметало, червени ботуши и шапка и се насочих към гробището, където Тувон и Вис държаха тяхната бутилка в един стар мавзолей.

— Чук! Чук! — или най-близкият възможен еквивалент на любезно предупреждение за появата ми, преди да стъпя вътре. Прислужникът, който ме познаваше, ме поздрави почтително и ме отведе при Вис, приела облика на осемгодишно китайско девойче. Косата й беше разпусната, а златистата й кожа направо сияеше от невинност.

— Кай Рен — произнесе тя с глас като сребърни звънчета. — Каква приятна изненада! Ще пиеш ли с мен чай?

— Да, с удоволствие.

Отпуснах се върху купчина меки възглавници.

— Но какво има? Изглеждаш ми разтревожен.

— Току-що стреляха по мен с теронична пушка — произнесох аз.

— Тероничните пушки са забранени от времето на Демоничните войни — отбеляза невъзмутимо Вис. — Употребата им се смята за престъпление, преследвано от закона. С подобно пушкало можеш да свалиш дори някой бог.

Кимнах.

— Във всеки случай, няма по-сигурен начин да се справиш със сериозен противник — бил той бог или демон.

— Я по-добре ми разкажи какво се случи.

— Получих съобщение от един млад демон. Снощи на Босоногата планина щяло да има голямо състезание по маджонг2 и Девор, който е доста добър играч, възнамерявал да опразни джобовете на Въжеиграча, за да изплати поне част от дълговете си.

Поднесоха чай. Взех чашата и отпих.

— Нали знаеш, че умът на Девор сече, стига да не е прекалил с имбуйето.

Тя кимна.

— Прекарала съм немалко приятни часове в наддаване с него. И какво стана после?

— Исках да гледам играта, а и да поразуча дали някой от присъстващите не е свързан със смъртта на О’Кифи. В началото смятах да поседя сред тях, невидим, разбира се, и да ги наблюдавам. Но някои от тях имат тънък усет за чуждо присъствие, така че реших да се установя на около трийсет мили от мястото — на Конската глава — и оттам да ги следя с помощта на магична тръба.