Вече повече от пет минути Майло Ломбардо не преставаше да блъска по дървените капаци на терасата на най-добрия си приятел.
— Том! Отвори или ще разбия вратата! Знаеш, че съм способен да го направя!
С хубавата си риза, добре ушития костюм и слънчевите очила на носа, лицето на Майло изглеждаше като в лошите му дни.
Отначало си беше помислил, че времето ще излекува раните на Том, но вместо да отмине, кризата, която преживяваше, се влошаваше. През последните шест месеца писателят изобщо не беше излизал от дома си, предпочиташе да се барикадира в златния си затвор и не отговаряше нито на звъна на мобилния си телефон, нито на този на интерфона.
— Още веднъж те моля, Том, пусни ме да вляза!
Всяка вечер Майло идваше да тропа на вратата на луксозната резиденция, но единствената реакция, която получаваше, бяха обидите от съседите и неизбежната намеса на патрулиращите полицаи, които бдяха над спокойствието на свръхбогатите обитатели в тази част на „Малибу Колъни“.
Този път обаче нещата не търпяха отлагане — трябваше да действа, преди да е станало твърде късно.
— Много добре, ти го пожела! — заплаши той, като свали сакото си и взе титаниевия кози крак, който му беше намерила Керъл, тяхна приятелка от детинство, понастоящем работеща като детектив в полицейското управление на Лос Анджелес.
Майло погледна назад. Плажът от фин пясък дремеше под златното слънце на започващата есен. Притиснати като сардини, луксозните вили се простираха по протежение на брега с лице към морето, обединени от едно и също желание да забранят достъпа до брега за натрапниците. Много бизнесмени и звезди от медийния и шоубизнеса бяха избрали това място за свой дом, сред които кинозвездите Том Ханкс, Шон Пен, Ди Каприо, Дженифър Анистън…
Заслепен от светлината, Майло присви очи. На петдесетина метра дежурният спасител, същи Адонис по бански, застанал пред повдигнатата на колчета кабина, зяпаше с бинокъл силуетите на сърфистките, които се радваха на мощните вълни на Тихия океан.
Преценявайки, че теренът е свободен, Майло се захвана за работа. Пъхна извития край на металния лост в един процеп на дограмата и натисна с всички сили така, че дървените летви на капака се разхвърчаха на парчета.
„Има ли човек правото да предпазва приятелите си от самите тях?“ — запита се той, докато влизаше в къщата.
Това угризение не продължи и миг — освен Керъл, Майло винаги беше имал само един-единствен приятел в този свят и беше решен да опита всичко, за да го накара да забрави мъката си и да му върне вкуса към живота.
