Хартиеното момиче

— Да започнем с добрите новини — продажбите на първите два тома са все така отлични.

Майло обърна екрана на компютъра към мен: червени и зелени криви се устремяваха към тавана на графиката.

— Международният пазар пое вълната от американския и „Трилогията на ангелите“ е на път да се превърне в истинско световно явление. Само за шест месеца си получил повече от петдесет хиляди имейла от читатели! Даваш ли си сметка?

Обърнах глава и повдигнах очи. За нищо не си давах сметка. Облаци от пара се губеха в замърсения въздух на Лос Анджелес. Орор ми липсваше. За какво ми беше този успех, след като нямах с кого да го споделя?

— Друга добра новина: снимките на филма започват другия месец. Кира Найтли и Ейдриан Броуди са потвърдили съгласието си и баровците от „Колумбия“ са във възторг. Вече са ангажирали главния художник на декорите на „Хари Потър“ и се надяват да излезе следващия юли в над три хиляди кина. Присъствах на няколко кастинга: беше страхотно. Трябваше да дойдеш…

Докато една сервитьорка ни носеше ястията, които бяхме поръчали — талиатели с рак за него и омлет с пачи крак за мен, — телефонът на Майло започна да вибрира на масата.

Той погледна към номера, който се изписваше, сбръчка вежди и за миг се поколеба, преди да го вземе, после стана от масата, отдалечи се към верандата, която свързваше по дължина вътрешния двор с останалата част от ресторанта.

Разговорът не продължи дълго. До мен достигаха откъслечни думи, накъсани от шума в салона. Разбирах, че беше оживен, изпъстрен с взаимни упреци и споменаване на проблеми, които не разбирах.

— Бяха от „Дабълдей“ — обясни ми Майло, когато отново се върна да седне. — Обадиха се относно едно от нещата, за които ти говорих преди малко. Нищо чак толкова сериозно, просто проблем с отпечатването на луксозното издание на романа ти.

Държех на това издание, което исках да стане изискано: готическа корица от изкуствена кожа, акварелни рисунки на главните герои, неиздавани досега предговор и послеслов.

— Какъв е проблемът?

— За да отговорят на търсенето, са подготвили тиража много набързо. Печатарите са били под напрежение и нещо се е объркало. Резултат: имат сто хиляди дефектни екземпляра. Те ще ги оправят, обаче досадното е, че известна част вече са били доставени в книжарниците. Ще пращат писма, за да ги върнат обратно.

Извади от чантата си един екземпляр и ми го подаде. Дори и при разсеяно прелистване лошия печат беше очевиден — от петстотинте страници на романа само половината бяха отпечатани. Историята прекъсваше рязко на страница 266 с едно изречение, самото то недовършено: