Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Отнесъл ги е въздушен демон? – предположи Уонда.
Рена сви рамене.
– Сигурно е възможно, но не ми се вярва.
Иневера кимна.
– Никой демон не може да докосне свещения ми съпруг, освен по негово собствено желание.
– А Копието? – попита Джаян.
Иневера го погледна тъжно. Не се изненада, че най-големият ѝ син се интересува повече от свещеното оръжие, отколкото от собствения си баща, но въпреки това се натъжи. Асъм поне прояви достатъчно уважение, за да запази всички подобни мисли за себе си.
Шанджат поклати глава.
– Няма и следа от свещеното оръжие, шарум ка.
– Тук има прясна кръв – каза Иневера, като погледна към хоризонта.
Зората щеше да разпукне само след няколко минути, но може би щеше да успее да направи поне още едно предсказание. Тя бръкна в торбичката с хора, сграбчи заровете толкова здраво, че ръбовете им се забиха болезнено в дланта ѝ, и коленичи до ямата.
В други случаи не би се осмелила да изложи чувствителните зарове дори на предутринната светлина. Пряката слънчева светлина щеше да унищожи демонските кости и дори непряката светлина бе достатъчна, за да нанесе непоправими увреждания. Но електрумът, с който ги беше покрила, ги защитаваше дори от най-яркото слънце. Под светлината силата им щеше да се изчерпи бързо, както ставаше и с Копието на Каджи, но с падането на нощта щяха да се заредят отново.
Ръката ѝ трепереше, когато я протегна. Наложи се да вдиша дълбоко няколко пъти, за да си върне центъра, преди да продължи и да докосне кръвта на съпруга си, за да я използва при разчитането на съдбата му.
– Благословени Еверам, Създателю на всички неща, разкажи ми за воините Ахман асу Хошкамин ам’Джарди ам’Каджи и Арлен асу Джеф ам’Бейлс ам’Поток. Умолявам те, разкрий ми съдбата, която ги е сполетяла, и бъдещето, което ги очаква.
Силата запулсира в пръстите ѝ и тя хвърли заровете, като се взираше жадно в символите.
На въпроси за минали неща заровете отговаряха с абсолютна – макар и често озадачаваща – сигурност. Но бъдещето винаги се променяше, пясъците му биваха отвявани при всеки направен избор. Заровете даваха сигнали като пътеуказателите в пустинята, но колкото по-далеч се взираше човек, толкова повече се разклоняваха пътищата, докато накрая се изгубваха сред дюните.
Бъдещето на Ахман винаги бе изпълнено с разклонения. Бъдеще, в което той чертаеше съдбата на човечеството, и бъдеще, в което умираше опозорен. Най-често се срещаше смъртта от нокът на алагай, но винаги имаше и забит в гърба му нож, и копия, насочени към сърцето му. Такива, които бяха готови да дадат живота си за него, и такива, които само чакаха да го предадат.
Сега много от тези пътища бяха затворени. Каквото и да се беше случило, Ахман нямаше да се върне скоро или нямаше да се върне изобщо. Мисълта за това я изпълни с вледеняващ страх и накара вътрешностите ѝ да се свият.
Останалите затаиха дъх в очакване на думите ѝ и Иневера знаеше, че съдбата на народа ѝ зависи от това. Тя си спомни думите на заровете отпреди толкова много години:
Избавителят не се ражда. Той се създава.
Ако Ахман не се върнеше при нея, тя щеше да създаде друг.
Иневера погледна към неизброимите съдби, които очакваха нейната любов, и си избра една. Единствената, която щеше да ѝ позволи да запази властта си, докато не бъде открит подходящият наследник.
– Избавителят е преминал отвъд – каза най-после тя. – Последвал е демона до самата бездна.
– Значи, пар’чинът наистина е демон – каза Ашан.
Заровете не казваха нищо такова, но Иневера кимна.
– Така изглежда.
Гаред се изплю на земята.
– Ти каза „Избавителят“. Не каза „Шар’Дама Ка“.
Дамаджият се обърна към него и го изгледа по същия начин, по който човек поглежда насекомо, чудейки се дали си струва да го смачка.
– Те са едно и също.
Този път се изплю Уонда.
– Как ли пък не.
Джаян пристъпи напред, като сви ръката си в юмрук, за да я удари, но Рена Танер скочи между двамата. Защитите по кожата ѝ пламнаха и дори импулсивният най-голям син на Иневера предпочете да не я предизвиква. Нямаше да му е от полза да бъде пребит от жена пред очите на мъжете, които трябваше да убеди да му позволят да се възкачи на трона.
Джаян се обърна към майка си.
– А Копието? – попита настоятелно той.
– Изгубено – отвърна Иневера. – Ще бъде открито отново, щом Еверам го пожелае, но не и преди това.
– Значи, просто трябва да се откажем? – попита Асъм. – Да изоставим баща ни на съдбата му?
– Разбира се, че не. – Иневера се обърна към Шанджат. – Намери следата и тръгни по нея. Не пропускай нито една огъната тревичка и нито едно разместено камъче. Не се връщай без Избавителя или сигурни новини за съдбата му, дори това да ти отнеме хиляда години.