Синя кръв [bg]

- Трева, амфети, кока? - просъска до нея един дилър. -Какво да предложим на младата дама? Искаш ли нещо, което да те отведе при звездите?

Скайлър поклати глава и бързо отмина.

Откри Оливър на втория етаж до прозореца. Седеше с кръстосани крака и изглеждаше едновременно горд и много нещастен. Тя се чувстваше по същия начин. Не си даваше сметка колко й бе липсвал, докато не видя познатото му лице и лешниковите му очи, скрити под буйния перчем.

- Виж ти. На какво дължа тази чест? - попита той, когато тя застана пред него.

Отметна косата от очите си и я изгледа враждебно.

- Трябва да ти кажа нещо.

Оливър скръсти ръце.

- Какво? Не виждаш ли, че съм зает? - Той махна с ръка към празното пространство около себе си. - Е, по-скоро бях зает. Само преди миг тук имаше един куп хора. Не знам как ги изпусна.

- Само защото... - започна тя.

Само защото те оставих сам на бала и отидох да танцувам с друг, се канеше да каже тя, но спря навреме. Тя наистина бе оставила Оливър сам, а беше отишла като негова дама. Бяха приятели, но на бала се предполагаше да бъдат двойка. Не в романтичния смисъл на думата, но след като отидоха на проклетото празненство, поне да се бяха забавлявали. А тя постъпи изключително грубо. Как ли щеше да се почувства, ако Оливър беше направил същото с нея? Ако я беше оставил сама, за да танцува с Мими Форс? Сигурно щеше да се държи с него по същия хладен начин, дори по-хладно.

- Оли, много съжалявам за миналата събота - каза тя най-после.

- Какво каза?

- Съжалявам. Казах, че съжалявам. Действах, без да мисля.

Той вдигна поглед към тавана, сякаш говори на невидим наблюдател.

- Скайлър ван Алън признава, че е сбъркала. Не мога да повярвам.

Но лешниковите му очи блестяха и тя разбра, че отново са приятели.

Това беше всичко, което трябваше да направи - да се извини. Колкото и изтъркано и клиширано да беше, извинението все още имаше силно въздействие. Достатъчно силно, за да престане да й се сърди.

- Приятели ли сме отново?

- Да, предполагам - засмя се той.

Скайлър се усмихна и седна до него. Той беше най-добрият й приятел, най-довереният й човек, сродна душа, а в последната седмица тя го игнорираше и пренебрегваше, защото нямаше смелост да му каже истината.

- Трябва да ти кажа нещо за себе си. - Тя се пресегна и хвана ръката му. - Оливър, аз съм вам...

- Знам.

- Моля?

- Скайлър, нека да ти покажа нещо.