Синя кръв [bg]

Джак се намръщи.

- Ще ти кажа нещо. Нещо важно.

Скайлър кимна.

- Нещо ни преследва. Преследва синьокръвни. Досега не бях напълно сигурен, но вече съм.

- Как така ни преследва? Не трябва ли да е обратното? Не сме ли ние тези, от които всички трябва да се страхуват?

Джак поклати глава.

- Знам, че звучи нелогично.

- Но нали от Комитета казаха, че не можем да бъдем убити...

- Именно - прекъсна я той. - Те винаги са ни казвали, че ще живеем вечно, че не можем да бъдем убити, че сме неуязвими, че нищо не може да ни стане.

- Да, така казват.

- И са прави. Аз лично пробвах.

- Какво си пробвал?

-Скочих под влака. Прерязах си вените. Аз бях онзи, който падна от прозореца на библиотеката миналата година.

Скайлър си спомни слуховете за този случай - как някакво момче скочило от третия етаж. Но тогава не повярва. Никой не може да падне от такава височина и да оцелее.

- Защо?

- За да проверя дали ни казват истината.

- Можеше да умреш!

- Не, не можах. От Комитета са били прави.

- Онази вечер... онази вечер пред „Блок 122“, таксито наистина те блъсна, нали?

- Но не ми стана нищо.

Скайлър кимна. Беше го видяла да пада под гумите на колата. Трябваше да е мъртъв, но той се появи на тротоара невредим. Тогава реши, че е била уморена, че й се привижда. Но всичко е било истина.

- Скайлър, слушай ме. Нищо не може да ни нарани освен...

- Освен?

Не знам! - Той сви ръце в юмруци от отчаяние. - Но нещо ни преследва. От Комитета не ни казват всичко.

Джак й разказа, че преди първата среща старшите членове решили да не казват на новите членове за опасността. Вместо да предупредят всички, предпочели да ги оставят в неведение. Като за начало щели да научат за способностите си и това било достатъчно. Нямало смисъл да се вдига излишна тревога. Той обаче знаеше, че те крият някаква тайна.

- Мисля, че е нещо, което вече се е случвало в миналото. Нещо, свързано с Плимут, когато първоначално сме дошли тук. Опитах се да го изровя от спомените си от предишни прераждания, но паметта ми е като блокирана. Когато се напрегна, се сещам само за една дума. Едно послание, заковано на едно дърво насред пусто поле. Една-единствена дума - Кроатан.

- Какво е това? - попита Скайлър, потрепвайки от ужас.

- Нямам представа - отвърна Джак и поклати глава. -Дори не знам какво значи. Може да е какво ли не. Може да е място, не съм сигурен. Но смятам, че е свързано с онова, което крият от нас. Свързано е със силата да убиват синьокръвни.

- Но откъде знаеш? Как можеш да си сигурен?

- Защото, както ти казах, Аги беше убита - каза той и впери поглед в дълбоките й сини очи.

- И какво от това?

- Аги беше вампир.

Скайлър ахна. Разбира се! Затова беше толкова разстроена на погребението. Някак си е знаела, че Аги е една от тях.

- Тя никога няма да се върне. Няма я вече. Цялата й кръв е била източена от тялото. Всичките й спомени, съществувания, душата й вече ги няма. Нещо ги е изпило, както ние пием кръвта на червенокръвните. Била е изконсумирана.