Синя кръв [bg]

Тя му кимна да продължи.

Дълго време сградата на „Банката“ беше празна. Няколко съседи и бездомници обаче забелязали хора да влизат, но да не излизат. Затова, за да отхвърлят подозренията, решили да дадат горните етажи под наем. Пръв проявил интерес собственикът на този клуб и от Комитета толкова харесали идеята, че решили да отворят друг в съседство, но частен, разбира се.

Скайлър се опитваше да асимилира всичко - частния нощен клуб, Комитета - всичко напълно отговаряше на това, което знаеше до момента за синьокръвните. Те предпочитаха да се движат сред свои. Все още я притесняваше обяснението на Оливър за тяхното приятелство. Нямаше как да не си спомни, че той винаги й даваше пари назаем и въпреки че тя никога нямаше достатъчно да му ги върне, той не повдигаше въпроса. Дали всичко това беше част от задачата му? Къде свършваха задълженията и започваше приятелството?

- Значи ти реално не си най-добрият ми приятел, а нещо като бавачка?

Оливър се засмя и прокара пръсти през косата си.

- Можеш да ме наричаш както искаш. Просто знай, че не е толкова лесно да се отървеш от мен.

- Тогава защо се ядоса така, щом научи за Комитета?

- Не знам - въздъхна той. - Предполагам, че част от мен не искаше това да е истина, макар да знаех, че е. Знаех, че рано или късно ще се случи, но предпочитах всичко между нас да си остане както досега. Но не е възможно. Аз съм червенокръвен, а ти си безсмъртна. Бях някак разочарован. Но какво да се прави, аз съм човек.

- Не си съвсем прав. Излиза, че всъщност аз не съм безсмъртна.

- Какво искаш да кажеш?

- Джак ми каза, че нещо убива вампири.

- Не е възможно - поклати глава Оливър. - Казах ти, че нещо не е наред с този тип.

- Не, напротив. Говоря сериозно. Това е тайна. Аги е била вампир, а е мъртва. Повече няма да се върне. Всичката й кръв е била източена.

- О, боже! — възкликна Оливър и пребледня. - Не знаех. Не бях толкова разстроен на погребението й, защото си мислех, че така или иначе тя ще се върне.

- Няма да се върне. И не е единствената. И други синьокръвни са били убити. Уж сме безсмъртни, а всъщност можем да бъдем унищожени.

- И какво иска Джак? Какво знае?

- Иска да разбере какво е това, което ни преследва.

Тя му разказа за спомените на Джак, свързани с Плимут, и за съобщението, заковано на дървото - Кроатан.

- И как ще разбере?

- Не знам, но трябва да му помогнем.

- Как?

Скайлър се огледа.

- В тази библиотека е записана цялата история на синьокръвните, нали така? Може би ще намерим нещо тук.