Синя кръв [bg]

Тя запърха прелъстително с мигли.

- Може ли да ми помогнеш с нещо? - попита и го поведе настрани.

В сенките приличаше на красиво беззащитно момиче и без дори да се замисли, Дилън я последва все по-навътре и по-навътре в мрака.

- Но тя ме покани! Познавам момичето, което живее тук! - извика Скайлър.

За пръв път чуваше за домашен купон със списък на поканените. Не че досега някой я бе канил на купон в дома си. На пътя й бяха застанали група пи ар асистенти с каменни лица.

-Получихте ли покана? попита я едното момиче, като огледа подозрително странната комбинация от дрехи на Скайлър - туника с пластмасов гердан на няколко реда, къси дънкови панталонки, черен клин и ожулени каубойски ботуши.

- Чух за партито едва днес.

- Съжалявам, но не сте в списъка - отвърна другото момиче.

Скайлър се канеше да се качи обратно в асансьора и да си тръгне, когато Блис се появи на вратата.

- Блис - извика Скайлър, не ме пускат да вляза.

Блис се приближи бързо към тях. Беше се гтреоблякла в тясна раирана рокля на „Мисони“ и римски сандали на висок ток. Тя хвана Скайлър за ръката и я дръпна през пиар барикадата пред асансьора. Заведе я в хола, пълен с техни съученици, които пиеха коктейли, лежаха по канапетата или танцуваха.

- Благодаря ти - каза Скайлър.

- Извинявай. Това е работа на Мими. Казах й, че родителите ми няма да ги има, и мислех да направим малко събиране, а тя е организирала парти, достойно за наградите на МТУ.

Скайлър се засмя и се огледа. От тавана висяха клетки, в които танцуваха стриптизьори и стриптизьорки. В навалицата видя и някои познати лица.

- Това не е ли... - започна тя и посочи известна тийн актриса, която се наливаше с бира пред одобрителните викове на тълпата.

- Да - въздъхна Блис. - Ела да ти покажа останалата част от къщата. По принцип не изглежда така.

- С удоволствие, но преди това трябва да свърша нещо.

- Какво?

- Да намеря Джак Форс.

Трябваше да намери Джак. Трябваше да му каже какво й се бе случило. Почти не бяха говорили след есенния бал, но тя беше убедена, че само той ще я разбере. Опитваше се да запази спомена, който вече й се изплъзваше, някои детайли й се губеха. Не беше съвсем сигурна къде, защо и как се случи всичко. Споменът й избледняваше, с изключение на очите - червените очи, светещи в мрака, със сребърни зеници. Червени очи и остри зъби.

Но къщата на семейство Люелин беше като омагьосан замък, който непрекъснато се разширява. Накъдето и да се обърнеше, имаше коридори и стаи. Откри плувен басейн, напълно обзаведена фитнес зала и нещо като СПА център с масажни маси и етерични масла. Имаше и игрална зала с играчки и машини като онези, в които пускаш монета и получаваш късметче. Тя реши да пробва.