Синя кръв [bg]

Какво ставаше с този сух лед? Започваше да я обзема паника. Никъде не можеше да намери Дилън. От цялото множество я интересуваше само един човек и него го нямаше.

Смъкна се на едно от кожените канапета и погледна към коридора, водещ към стаята за масажи. Двама души се натискаха зад ледената скулптура. Момчето й изглеждаше познато. Коженият ръкав, бялото копринено шалче... приличаше на...

- Дилън?

Мими се обърна. Мамка му, трябваше да го заведе в банята или на някое по-усамотено място. Тя бързо прибра вампирските си зъби и издокара най-милата си усмивка.

- Блис, миличка. Ето къде си била.

Дилън я погледна. Очите му бяха замъглени и разфокусирани.

- Какво правиш? - попита Блис.

- Нищо - отвърна Мими. - Просто си говорехме.

Блис издърпа Дилън от сенчестия ъгъл. Погледна врата му за белези, но такива не видя. Добре. Изгледа Мими многозначително и го отведе.

- Какво правеше с нея? - попита Блис.

Той сви рамене. Дори не беше осъзнал, че е с Мими Форс. Беше прекалено замаян, сякаш бе в плен на някаква магия. Той примига, сякаш едва сега виждаше Блис.

- Къде беше? - попита я той.

- Търсех те.

Той се усмихна.

Хайде, искам да ти покажа стаята си - каза Блис.

Дилън изглеждаше много странно в спалнята й. Беше прекалено мъжествен, прекалено мръсен, прекалено... реален. Той се засмя на бялото й легло като на принцеса, бледозеления килим, розовите тапети, белия дървен гардероб, къщичката за кукли, тоалетката.

- Добре де, знам, че е малко в стил „Барби“ - призна тя.

- Малко? - пошегува се той.

- Не съм виновна. Майка ми го обзаведе. Тя си мисли, че съм още на дванайсет.

Дилън се ухили, затвори внимателно вратата и намали осветлението.

Изведнъж Блис се почувства нервна.

- Извини ме за секунда - каза тя и се вмъкна в банята, за да си поеме дъх.

Щеше да й бъде за първи път и малко се страхуваше. Щеше да го направи - церемония оскулор, - за да привърже Дилън завинаги. Щеше да му даде Свещената целувка, но той все още не знаеше. Церемонията караше хората да се гърчат в екстаз, после нещата се разгорещяваха и накрая се очакваше тя да се почувства по-добре от всякога.

Когато се върна, Дилън вече лежеше на леглото. Изглеждаше много секси с изкуствено скъсаната си тениска. Събу си маратонките „Найк“ и потупа мястото до себе си.

Блис видя, че якето му е закачено на таблата на леглото, и й хрумна нещо. Пъхна в джоба му ключ от стаята си.

- Какво правиш? - попита Дилън.

- Нищо, просто ти давам нещо, с което ще ни е по-лесно да се видим следващия път - отвърна Блис срамежливо.

- А сега идвай тук веднага.

- Студено ми е - каза тя и се пъхна под завивката.

Дилън се мушна при нея. Останаха така известно време,

заслушани в рапмузиката, която кънтеше от втория етаж.

- Наистина ти е студено - каза той.

- Но ти си топъл.

Той обви ръце около тялото й и започнаха да се целуват. Блис се зарадва, че този път не й причерня. Усети как ръцете му се плъзват под блузата й и се насочват към сутиена. Засмя се - всички момчета бяха еднакви. Той щеше да получи онова, което искаше, но не и преди тя да получи своето.

Затвори очи и се остави на усещането. Топлите му ръце разкопчаха сутиена й. Тя свали роклята си и остана само прашки. Той се надвеси над нея и тя го придърпа по-близо към себе си. Помогна му да свали тениската си. Беше толкова слаб, че ребрата му се брояха. И двамата дишаха учестено и след миг той лежеше върху нея, притиснал тялото си в нейното.

Тя погали врата му и усети издутината в панталоните му. Завъртя се върху него и се подпря на гърдите му. Той я придърпа към себе си, загали нежно гърба й и плъзна ръцете си надолу. Блис го целуна по устата, после по челюстта и надолу към врата. Вампирските й зъби се показаха. Почти усещаше аромата на гъстата му, богата кръв. Издаде челюстта си и точно тогава в стаята блеса светлина.

- Какво, по дяволите... - Дилън вдигна глава от леглото.

На прага стояха две хилещи се първокурснички и ги гледаха. Блис се обърна към тях, зъбите й все още стърчаха. Момичетата побягнаха с писък.

Блис бързо прибра зъбите си. Мамка му. От Комитета ги бяха предупредили за това - никога да не разкриват истинската си природа пред червенокръвните. Може би тези момичета щяха да решат, че им се е привидяло.

Чу се силно тупване. Дилън беше паднал от леглото и се търкаляше по пода. Блис вдигна поглед и разбра защо е скочил - на прага стоеше баща й. Откъде се беше появил? Защо са се върнали толкова рано? Блис посегна към роклята си.