![Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/4/bez-svideteli-bg-download.jpg)
Без свидетели [bg]
- Автор: Кембъл Гордън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691704
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:
– Тя и Травис са били в едно и също училище?
– Да.
– Как се държаха един с друг?
– Не знам. Никога не съм ги виждал заедно. Дори не знаех, че са гаджета, докато не се ожениха.
– Не си ли познавал приятелката на Травис Едингтън? Доколкото ми е известно, семейството ти е било близко с неговото.
– Човек би го предположил – казах. – Но така и не разбрах, че си има приятелка.
Той отново се върна към чая си и след време попита дали знам как Ферис Едингтън е приел брака на Травис и Рита.
– Не – отговорих.
Като че ли той забеляза нещо в реакцията ми, което несъзнателно ме бе издало.
– Давай – заяви той. – Беше на път да кажеш нещо.
– О, просто сега се сетих. Спомням си, че баща ми не одобряваше техния брак. Веднъж дочух, че говори с майка ми за това. Когато влязох в стаята, те замълчаха, но си спомням, че имаше нещо нередно около брака им, нещо, което баща ми не харесваше.
– Да не би да е било свързано с неодобрението на Ферис?
– Не. Той щеше да ми каже, ако е така. Всички в ранчото щяха да говорят. Освен ако…
– Какво?
– Просто си помислих, че мистър Едингтън много харесваше Рита. Винаги се държеше любезно с нея. Струва ми се, че я възприемаше повече като част от семейството, отколкото самия Травис.
Франк Менендес се заслуша в Шуберт и продължи да пие чая си. На някои места дори затананика мелодията. Беше немощен и слаб, но въпреки това изглеждаше много щастлив. Държеше се, сякаш не съм там, сякаш просто съм някаква папка, от която чете, непълен комплект документи, от които се опитва да разгадае за какво се отнася дадено дело. Аз също отпивах от чая и наблюдавах как следобедните сенки се спускат над двора зад големите прозорци.
– Как изглежда Рита Едингтън? – попита той накрая.
Описах му я – висока и красива. Обрисувах косата и очите ѝ, разказах му колко добре се е държала винаги с мен.
– Ти знаеше ли, че Травис иска да продаде ранчото?
– Не – отвърнах.
– Истина е. Смяташе да го превърне в голяма строителна фирма. Ферис не прие предложението му. Мисля, че той мечтаеше внуците му да продължат бизнеса.
– Което изглежда твърде невероятно сега – казах.
– Нали? – отвърна Франк Менендес. – Просто се чудех дали плановете на Травис да продаде ранчото не са накарали Рита да го убие.
– Дан е сигурен, че не го е извършила тя – заявих. Разказах му за срещата на Морган с Рита в затвора и нейните думи, че Миранда е застреляла Травис.
– Наистина ли ѝ вярваш? – попита Франк Менендес.
– Не знам. Мисля, че е възможно.
– Да – отговори той. – Всичко е възможно. Предполагам, че ако Ферис беше оставил сина си да управлява ранчото, Травис щеше да има контрол над богатството на Едингтън. Може би Рита е приела това като заплаха. Вероятно е почувствала, че може да извлече повече от Ферис, отколкото от Травис. Ти каза, че Ферис винаги се е държал добре с нея.
Не отговорих нищо.
– Да – добави той. – Сигурно е видяла как богатството ѝ се изплъзва.
Изведнъж той ми се стори много изтощен. Сю Менендес влезе в стаята. Тя погледна загрижено съпруга си и каза:
– Мисля, че е по-добре да си тръгвате, мистър Маккензи.
– Да – отвърнах. – Разбирам. – Изправих се.
– Чакай, Дъглас – каза Франк Менендес. – Ще ми направиш ли една услуга?
– Да.
– Ще ми намериш ли снимка на Рита Едингтън?
Обещах му да го направя и той ме покани на вечеря следващия ден.
22
Доктор Гидиън Епстийн носеше риза, разкопчана почти до пъпа, златни вериги около врата и множество пръстени на ръцете. Беше облечен със скъпи панталони „чарлстон“ по последния писък на модата. Под тях се виждаха италиански ботуши от мека кожа с високи токове. Черната му коса беше силно накъдрена и ми се стори, че е боядисана. Доктор Епстийн носеше експертизата, която бе изготвил в кабинета си в Лос Анджелис.
– Ако приемем, че момичето страда от кататония, състоянието по принцип се разглежда като форма на шизофрения – обясни ни психиатърът. – Има няколко разновидности. Ступорът е най-често срещаната. Вашето момиче е в такова положение, нали? Твърдите, че е вцепенена?
– В затвора ни казаха, че е вцепенена и тялото ѝ е сковано – отвърна Морган.
– Сковаването не е толкова типично. Обикновено кататонният ступор се характеризира с восъчна гъвкавост. Позата често може да бъде сменена, както се моделира восък или глина. Ако човек остане скован дълго време, мускулите му могат да атрофират.
– Не мисля, че това се е случило с нея – предположи Морган. – Джейк Ашър, адвокатът, когото споменах, казва, че състоянието ѝ е непроменено.