![Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/4/bez-svideteli-bg-download.jpg)
Без свидетели [bg]
- Автор: Кембъл Гордън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691704
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:
– Имате ли още от онази текила?
– Седни, Дъглас – покани ме Франк Менендес. – Намери ли снимка на Рита Едингтън?
– Да, сър. – Подадох му я.
Сю Менендес ми връчи питието и се извини, за да погледне вечерята. Отпих мълчаливо от текилата и погледнах към Франк Менендес. Той разучаваше фотографията, която му бях донесъл. Стори ми се по-слаб от предишния ден и като че ли изглеждаше по-отпаднал. Но погледът му беше буден и ясен.
– Така ли изглежда сега? – попита той накрая.
– Да, до голяма степен.
– Мястото прилича на Шийпс Кросинг – каза той.
– Да, така е.
– Преди години там имаше добър улов.
– Не и сега – отвърнах. – По-добре е в Блек Ривър. Няма толкова много рибари, а и понякога могат да се намерят големи мухи.
Той не ме слушаше. Просто гледаше снимката, сякаш бе потънал в друго време.
– Казах ли ти, че харесвах баща ти? – попита той накрая.
– Да, сър.
– И майка ти също. Веднъж бях на гости в нейната къща. Тогава ти беше много малък.
– Да, сър.
– Никога не съм виждал тази жена – каза Франк Менендес. – Не бях поканен на сватбата ѝ с Травис. Винаги съм се чудил защо. – Сю Менендес донесе купа със спаначена салата и я сложи на масата. – Сю, не си ли се питала защо Ферис не ни покани на сватбата на сина си?
– О, не знам – отговори тя. – Мислила съм за това. Но беше много отдавна.
Сю излезе от стаята. Когато се върна, носеше плато с агнешки ребърца. Донесе и чиния със зеленчуци и бутилка скъпо френско вино „Монтраше“. Тя наля на мен и на себе си. В чашата на съпруга си сипа един пръст текила. После ни погледна и каза:
– Добър апетит, господа.
С известно усилие Франк Менендес надигна чашата си.
– Тази вечер ще ядем агнешко в чест на Ферис Едингтън. – Той отпи от текилата. – Кажи ми, Сю, защо Ферис иска да плати на най-добрия адвокат по наказателни дела в Аризона, за да защити жената, убила сина му?
– Не знам, Франк.
– Ти предполагаш – намесих се, – че тя го е убила. Дан е убеден, че не го е направила.
Той се облегна на стола и отново разгледа снимката. Франк Менендес не докосна храната. Пиеше текила, втренчен във фотографията. Нямах представа какво вижда на нея или защо ме бе помолил да му я донеса. Като приключихме с вечерята, Сю Менендес сложи на масата бутилка коняк и сипа малко в две тумбести чаши. Франк Менендес запали пура.
– Кажи на Дани да ме посети. Предай му, че искам да говоря с него за делото.
– Добре – обещах.
Франк Менендес се обърна към жена си.
– Когато се чудеше защо не сме поканени на сватбата на Едингтън, до какъв извод стигна?
– До никакъв. Не знам защо не ни поканиха.
– Мога ли да запазя снимката, Дъглас?
Отговорих утвърдително и той я пъхна в джоба на копринения си халат.
Като се преместихме, забелязах, че е обут с черни кадифени пантофи, на които бяха избродирани инициалите му. Помислих си, че въпреки изтощението той имаше стил. Спомних си за снимката му с Морган и Катрин, на която носеше смокинг.
Той изпуши пурата и изпи брендито. Вечерта приключи бързо и аз седях в мустанга на път за Кендъл Хаус, без да имам и най-беглата представа защо бях отишъл там. Съмнявах се, че някога отново ще видя Франк Менендес. Въпреки това се чувствах поласкан от поканата му. Все пак го бях видял и нямаше никакво значение, че присъствието му не бе толкова впечатляващо, колкото на снимката от Вашингтон, на която носеше смокинг и държеше чаша шампанско. Бях разговарял с него, бях усетил необузданото му любопитство – тайнствено и може би малко детинско, но все още енергично, интелигентно и пълно с живот. Докато пътувах в хладната вечер, се чудех какво ли бе видял на снимката.
24
Отново седяхме в офиса на ранчо „Едингтън“. Морган заяви:
– Трябва да те попитам нещо, Ферис. – Ферис Едингтън кимна. – Знаеш ли дали Травис е насилвал Миранда?
Ферис Едингтън затвори очи.
– Не, Дани, но предполагам, че ти си открил, че го е правил. – Морган не продума. – Ясно. – Ферис Едингтън взе цигара от сребърната табакера на бюрото, запали я и дръпна замислено. – Рита каза ли ти, че Миранда го е застреляла?
– Нямам право да говоря за това – отвърна Морган.
– Предполагам, че ти го е казала. В противен случай не би ми задал този въпрос. В отговор ще те уверя, че не знам дали Травис е насилвал детето.
– Ферис, трябва да ми разкажеш всичко – обясни му Морган. – Всичко, което би те накарало да се усъмниш, че Травис е насилвал момичето.
– Знаехме, че нещо не е наред – призна Ферис Едингтън. – Детето беше толкова объркано. Местим я от една клиника в друга, откакто навърши седем. Трябва да има причина за състоянието ѝ. Чудил съм се каква е тя, но никога не съм допускал, че Травис би сторил подобно нещо. – Ферис се изправи и отиде до другия край на кабинета си. – Като казваш „насилва“, имаш предвид сексуално, нали, Дани?