![Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/4/bez-svideteli-bg-download.jpg)
Без свидетели [bg]
- Автор: Кембъл Гордън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691704
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:
– А замислял ли си се защо е така? Защото е боклук. Животно. – Морган пъхна цигарата си в бирената кутийка. – Дани, знаеш моето мнение за смъртната присъда. Известно ти е в колко съдилища съм се обявявал срещу нея. Знаеш колко се надявах да доживея деня, в който ще я отменят. Осъзнавам, че от морална гледна точка тя е недопустима. Но съм убеден и в нещо друго. Тя не е недопустима, защото хора като Тайрон Роубък не я заслужават.
– Не вярвам в това.
Франк Менендес положи усилия да се изправи в седнала позиция, като се облегна на лакътя си. Той затвори очи и извъртя глава от болка. Когато ги отвори отново, гласът му прозвуча по-силно.
– Той е виновен, Дани. Изнасилил е жената и я е измъчвал. Вкарал е цевта на пушката във вагината ѝ и е дръпнал спусъка. И получи от теб много повече, отколкото заслужаваше.
– Той има нужда от мен.
– Майната му!
Димът от пурата застина във въздух. Отнякъде долиташе тиха музика – една от инвенциите на Бах. Седяхме там, без да говорим. Неохотно отпих от текилата и дръпнах от пурата, а Франк Менендес предпазливо легна назад в коженото кресло. Накрая той заговори отново.
– Защо, по дяволите, Ферис Едингтън иска да ни плати, за да защитаваме жената, която е убила Травис?
– Не го е направила тя, Франк. Дъщеря ѝ го е застреляла.
– Откъде знаеш?
– Тя ми каза.
– И ти ѝ повярва?
– Да, повярвах ѝ – отвърна Морган.
Франк Менендес втренчи поглед в Морган. После се обърна към мен.
– Много харесвах баща ти – каза той и гласът му заглъхна в едва доловим шепот.
Сю Менендес внезапно ни помоли да напуснем библиотеката.
Когато оставихме Ан у дома ѝ на Норт Сентръл Авеню, трябваше да сляза от форда на Морган, за да ѝ направя място. Поколебах се за малко, а в мига, в който тя отвори вратата на къщата си и запали лампата, успях да видя част от интериора. Стените бяха боядисани в пастелни и хладни цветове, а в коридора се виждаше ниска масичка с гарафа, пълна с алкохол. Преди да затвори вратата, Ан се извърна и забеляза, че надничам вътре.
– Лека нощ, Дъг.
– Лека нощ, Ан.
Пристигнахме в Кендъл Хаус и аз се отправих към апартамента си.
– Дъг – каза Морган зад гърба ми. Обърнах се. – Искаш ли да ме придружиш на онова нещо?
– Кое нещо?
– Ангажиментът във Флорънс.
Накрая се усетих.
– О, боже! – възкликнах. – Имаш предвид екзекуцията?
– Да.
19
Галахър отстъпи. Щом разбра, че Морган няма да промени мнението си, той се съгласи да изпълни молбата на своя стар приятел и му съобщи, че ще бъде до него във Флорънс в ужасния ден. За съжаление той не успя да отърве мен. Огромните метални врати се затръшнаха зад нас и ни заключиха в помещение с високи бетонни стени. Морган и Галахър се втренчиха право напред. Аз погледнах към безоблачното синьо небе и видях дъха си. Забелязах надзирателите, които носеха пушки и обикаляха по коридорите над главите ни. Стоманените врати пред нас се отвориха и Галахър и Морган минаха през тях. Поколебах се за миг, но после направих три бързи крачки и чух затръшването на тежките решетки зад себе си.
Озовахме се в двор, по чиито краища се бяха наредили затворници. Някои от тях стояха, други се бяха облегнали на стената на ниска постройка, а трети седяха на земята. Затворниците носеха сини дочени панталони и приличаха на разхайтени моряци. По-късно научих, че не е трябвало да са там във въпросната сутрин. Тъй като при екзекуция има опасност от безредици, всеки затворник трябва да бъде заключен в килията си. Но поради някакво разбъркване в графика на една групичка бе позволено да излязат навън този ден. И същите мъже наблюдаваха как навлизаме в територията им. Погледите, които отправяха към нас тримата, облечени в сини костюми, колосани бели ризи и копринени вратовръзки, потвърдиха съмнението ми, че кръвта кипи във вените им. Галахър се доближи до мен и прошепна така тихо, че само аз да го чуя:
– Какво, за бога, правим тук?
Един униформен надзирател се приближи и каза:
– Оттук, господа.
Последвахме го през двора, подминавайки огромното затворническо отделение вляво от нас и ниската постройка от дясната ни страна. Някакъв затворник, който седеше недалеч от нас, посочи Дан Морган и каза нещо на мъжа до себе си. Другият погледна Морган и двамата се изправиха. Усетих как чакълът скърца под краката ми. Докато вървяхме, станаха и други затворници и всички се втренчиха в нас. Враждебността, която бях видял в очите им, изчезна, а когато Морган мина покрай тях, ми се стори, че всички кимат в знак на уважение. Сцената напомняше на военен парад. Морган последва надзирателя, видимо безразличен към отдадената му почит.