![Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/4/bez-svideteli-bg-download.jpg)
Без свидетели [bg]
- Автор: Кембъл Гордън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691704
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:
– Да.
– Не. Никога не съм го допускал.
Дойде ред на Морган да запали цигара. Той издиша обичайния гъст облак дим и огледа кабинета.
– Ще пиеш ли нещо, Дан? – попита Ферис.
– Чаша кафе.
– Дъглас?
– И за мен, сър.
Морган изгледа Ферис, докато той напускаше стаята, и ме попита:
– Какво ще кажеш? Беше ли искрен?
– Не знам – отговорих. – Не съм предполагал, че може да лъже. Нямам причина да мисля противното.
– Нито пък аз – съгласи се Морган, стана от стола и закрачи из стаята. – Старият Ферис със сигурност не е похарчил много пари за интериора.
За пръв път забелязах колко спартански е обзаведен кабинетът на Ферис Едингтън – недовършени грапави стени, облицовани с борово дърво, старомодно писалище и черен метален шкаф за документи. На две от стените безразборно бяха закачени няколко снимки на расови бикове. На писалището имаше фотография, на която Ферис Едингтън се здрависваше с Хари Труман. Подът беше от голи борови дъски.
Ферис се върна с красива сребърна кана и сипа кафе в три картонени чаши.
– Ето сметана и захар, ако искате.
– Ферис – заговори Морган, – какво би помислил, ако Рита каже, че Миранда е застреляла Травис?
– Питаш ме дали бих ѝ повярвал?
– Да.
– Да, бих ѝ повярвал.
Морган ме погледна и кимна едва забележимо.
– Трябва да те питам още нещо – добави той.
– Да? – каза Ферис Едингтън.
– Съгласен ли си да свидетелстваш пред съда, че Рита има добър характер?
Ферис си дръпна дълго от цигарата и изтръска пепелта в сребърен пепелник.
– Да, разбира се.
– Рисковано е да се говори за характера на подсъдимия по наказателно дело – заяви Морган.
– Така ли? – попита Ферис Едингтън.
– Да. Ако те призова да свидетелстваш и обвинението разполага с каквато и да е злепоставяща информация за Рита, колкото и да е недопустимо, те могат да я използват, за да те разпитат. Ще се опитат да покажат колко малко знаеш за характера ѝ. Разбираш ли ме?
– Да. И съм сигурен, че няма от какво да се страхуваш.
– Колко сигурен?
– Достатъчно.
Докато се връщахме по Бейзлайн Роуд покрай току-що обраните памукови ниви и под блясъка на залязващото слънце, Морган изведнъж започна да се разколебава.
– Прецаках ли всичко, Дъг?
– Моля?
– Мисля, че се изложих много лошо.
– Защо? – попитах.
– Рита казва истината и Ферис го знае. Готов съм да се закълна. За бога, малката ще се събуди и ще признае, че е извършила убийството. Какво, по дяволите, си мислих, когато настоях да започнем процеса без детето?
– Ти предположи, че щом Миранда се събуди, тя вероятно ще каже, че Рита го е направила.
– Може би трябва да помоля за отлагане. Хенри Пенрод ще се съгласи и ще пусне Рита под гаранция. Може би трябва да го направя.
Втренчих поглед в пламтящия залез, а Морган не продума повече, докато се носехме с трясък през долината под тежкия облак от съмнения.
25
Същата вечер седяхме с Дан Морган в ресторанта на клуб „Аризона“. Бе започнало да ни се превръща в навик. Очаквах да обсъдим възможността за отлагане на делото, но не го направихме. Напротив, Морган не повдигна отново темата и ние просто пиехме бира и вечеряхме, разговаряйки за стратегиите по време на съдебния процес. По-скоро Морган говореше. Аз повече слушах.
– Не знам дали има причина да подложим свидетелите им на кръстосан разпит – каза той, дъвчейки парче месо и вперил очи в мен над чашата си. – Ако допуснем, че една от двете го е убила, показанията на свидетелите няма да ни навредят.
– Съгласен съм.
– Защо тогава трябва да държа някого от тях на свидетелското място повече от необходимото? Не се ли стремим делото да приключи възможно най-бързо?
Думите му имаха смисъл и аз му го казах. След като го направих обаче, осъзнах, че нямам представа за какво говоря. Никога не бях присъствал на истински процес, а само на няколко упражнения в университета. А и никога не си бях представял как може да се развие делото в присъствието на съдебните заседатели.
– Да – допълни Морган. – Ако удължим процеса, те ще си помислят, че разполагат с повече доказателства, отколкото в действителност. Няма да го позволя.