Без свидетели [bg]

23

Отпътувах с колата към родната ми къща в Меса, за да потърся снимка на Рита Едингтън за Франк Менендес. Знаех, че ще открия стар годишник от гимназията, но се надявах да намеря и други фотографии. Спомних си, че майка ми пази няколко снимки на семейство Едингтън.

Последно бях живял там като студент. Баща ми тъкмо бе починал и майка ми се бе преместила в Калифорния. Сега преговаряше да продаде къщата на група доктори, които възнамеряваха да я срутят и да построят клиника. Огледах предметите наоколо: рояла, картините, книгите на майка ми, мраморната масичка за кафе и огледалото с позлатена рамка – всички покрити с дебел слой прах.

Преди, когато се връщах у дома след дълго отсъствие, къщата се изпълваше със спомени от детството ми. Спомени за следобедите, в които се прибирах от училище или играех голф. За роднини – чичовци, лели и братовчеди, които слизаха от окръг Навахо в долината заради топлото време. За моята баба. Спомнях си за нейните празненства, на които често присъстваше Ферис Едингтън. Някой ми бе казал, че Франк Менендес е бил на едно от тези събирания, но тогава съм бил твърде малък, за да се запозная с него. Понякога старата къща ми напомняше на моя починал брат. Но сега, докато стоях сам в прашната всекидневна, изпълнена с приглушена светлина, всички онези спомени отстъпиха място на годините от моето следване, прекарани там – късните вечери, когато се прибирах капнал от умора, пиех няколко бутилки бира, за да заспя и да получа макар и мимолетното успокоение, че няма да се проваля. Спомних си за коледите, пропилени през всичките тези три години, заради ожесточеното учене. Тогава научих какво означава да си стресиран и уплашен. Докато стоях там тази вечер, споменът никак не ми се понрави.

Отидох бързо в малкия кабинет, където майка ми държеше албумите си. Заразлиствах ги и накрая намерих една подходяща снимка, направена на Уайт Ривър над Макнари, в местността Шийпс Кросинг. На нея присъстваха родителите ми, Ферис Едингтън и Травис. И, разбира се, Рита. Те стояха на моста, който пресичаше реката. Стори ми се, че Рита е по-близо до Ферис, отколкото до Травис. Снимката беше от 1959 г. Разбрах това от модела на кадилака на Ферис, който бе паркиран на заден план до реката. Той си вземаше нов кадилак всяка година. Понякога баща ми купуваше старите му коли. Рита се виждаше ясно и цветът на косата и очите ѝ се открояваше добре. Тя не изглеждаше много по-различно, отколкото на срещата ни в затвора. Бях сигурен, че съм изпълнил желанието на Франк Менендес, и поех на запад към Финикс.