![Всяко мъртво нещо [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/9/vsyako-mrtvo-neshcho-bg-download.jpg)
Всяко мъртво нещо [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-136-1
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Всяко мъртво нещо [bg]». Краткое содержание книги:
„Романът, който надмина «Мълчанието на агнетата».“ Ню Йорк Таймс
„Сензация! Триумф! Името на Джон Конъли често ще се спряга през новото хилядолетие.“ Паблишерс Уикли
„Ханибал Лектър? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.“ Айриш Таймс
Рос бе направен от съвсем друго тесто. Той бе работил със специалните звена и програми, бе участвал в арести на особено опасни престъпници и специализирани операции на бюрото през седемдесетте години. Името му бе свързано и с няколко много нашумели дела по закона РИКО. Искрено вярвах, че той е много добър професионалист и агент, но извънредно кофти като човек. Вече бях решил какво да му кажа: НИЩО.
— Какво беше това посещение в дома на Ферера тази вечер? — започна той, след като ми отказа кафе, също като маймуна, отказала орех.
— Разнасям вестници. Той ми е в района — рекох небрежно.
Рос дори не се усмихна. Ернандес се смръщи още повече. Ако бях по-слабонервен, вероятно щях да намокря гащите.
— Не ставай задник — предупреди ме Рос с равен глас. — Мога да те арестувам по подозрение за участие в организираната престъпност. Ще те подържим малко в дранголника, ще те пуснем, мога пак да те прибера, нали? Но от това кой ще спечели? Нито ти, нито ние. Пак те питам: защо беше при Ферера тази вечер?
— Правя частно разследване. Може би Ферера е свързан с него.
— Какво разследваш?
— Това е привилегирована информация.
— Кой ти е работодателят?
— Също привилегирована информация.
Ставаше ужасно досадно. Едни и същи въпроси — едни и същи напевни отговори. Дали пък да не го пратя по дяволите? Реших, че не е препоръчително, той май започваше вече да ми се навива.
Може би пък е прав. Може би аз наистина се държах като задник. Но не бях направил и стъпка напред в търсенето на Катърин Демитър. Бях си на същото място, както преди 24 часа, а смъртта на приятеля й откриваше доста широки възможности. И нито една от тях не бе особено привлекателна. Ако Рос иска да забие Сони Ферера или баща му, добре, това си е негов проблем. Аз си имах достатъчно мои.
— Какво издрънка пред Ферера за смъртта на Бартън?
— Нищо, за което той вече да не знаеше. Като се има предвид, че Хансън е бил на местопрестъплението преди вас.
Хансън е репортер на „Поуст“. При това добър. Дори мухите му завиждат — има нос като на хрътка и подушва труп преди всички останали. Очеваден факт бе, че ако някой е имал време да подхвърли информация на Хансън, то същият източник или някой друг е уведомил дои Ферера още преди това. Уолтър бе много прав: от полицейското управление изтичаше информация както вода от цедка.
— Вижте — рекох примирително. — Наистина не зная нещо повече от вас. Лично аз не вярвам Сони или дъртият да са замесени в тази история. Що се касае до…
Рос погледна нагоре и въздъхна, сякаш го бях разочаровал. Помълча и попита дали съм видял Боби Шиора в дома на Ферера. Отвърнах, че съм имал това удоволствие. Рос се изправи и внимателно почисти някакво несъществуващо петънце от вратовръзката си. Самата тя изглеждаше избрана от известен магазин, но след като качествената стока е била разпродадена.
— Чувам приказки, че Шиора ти се заканвал здраво. Щял да ти види сметката. Бил си досадно, прекалено любопитно копеле. И вероятно е прав.
— Надявам се да направите всичко по силите си, за да ме защитите.
Рос се усмихна и за секунда разкри зъби. Бяха малки, заострени, като кучешки. Може би по-скоро приличаше на едър плъх, в чиято муцуна е завряна пръчка.
— Ти си живей спокойно. Бъди сигурен, че ще намерим виновния, когато ти се случи нещо — този бисер дойде от Ернандес.
Двамата тръгваха към вратата. Е, крушата не пада по-далеч от дървото.
Усмихнах се.
— Няма да ставам, ще се изпратите сами. Ей, Ернандес…
Той се спря и се обърна.
— Ще си преброя книгите, да знаеш. Помня колко бяха, преди да дойдете.
Рос бе прав да съсредоточава усилията на екипа си върху Сони. Той бе може би един от най-дребните играчи в много отношения — въртеше няколко порноклуба край пристанището, свърталища за „социални контакти“ с телефони, до които стоят надписи, напомнящи на клиентите, че ги подслушват, дребни продажби на дрога, лихварски операции, проститутки и всичко това едва ли го правеше Враг Номер Едно на обществото — но Сони бе също най-слабата брънка във веригата Ферера. Ако прилапат Сони, това ще ги отведе много по-близо до Боби Шиора и дъртия.