Ръката на пророка [bg]

Раймон я погледна в очите.

— Спали ли сте с него?

— Не се наложи даже да си мръдна кутрето. — На лицето й се изписа дяволито изражение.

— Ще удвоя възнаграждението ви, Мари. — Тренкавел прокара пръсти през копринената й черна коса. — Ще станете най-богатата студентка в Парижкия университет.

Момичето плесна с ръце, прегърна го през врата и го целуна по устните. После се отдръпна, без да го изпуска от прегръдката си.

— Благодаря, Раймон. Много ви благодаря. Нямате представа какво означава това. Истинско бъдеще!

Той кимна и се ухили.

— Абсолютно. — Погали я по бузата и нежно я целуна по устните. — Трябва да взема нещо от лодката — прошепна и се откъсна от нея. — Бихте ли поддържали фенерчето ми?

Мари го насочи надолу към ослепително белия пясък и отразената светлина я обгърна като ореол.

Раймон направи няколко крачки към зодиака, после спря и се обърна към нея.

Тя вирна глава и се изкиска.

— Какво има?

— Много сте красива, Мари.

— О… благодаря.

Млечнобялото й лице се изчерви и това му напомни за Елен. Той пропъди тази мисъл, наведе се, извади автоматичния си пистолет и стреля.

Високоскоростният куршум я запрати към една подобна на колона скала. Вятърът отнесе приглушения гърмеж. Тялото й бавно се свлече до седяща поза със свити колене. На светлината на изтърколилото се от ръката й фенерче Тренкавел забеляза полуотворените й устни, сякаш момичето се канеше да каже нещо.