Който се страхува от мечки… [bg]

Ерки кимна. Морган си избърса устата.

— Пия редовно, но никога сутрин, никога не прекалявам и никога преди да седна зад волана. Контролирам нещата. — Отпи още една глътка. — А ако си въобразяваш, че ще се натряскам до несвяст, та ти да избягаш, се лъжеш жестоко.

Подаде бутилката на Ерки. Той я огледа с удивление. Не че изгаряше от желание да пие уиски, но се чувстваше отпаднал и празен отвътре. Ако разполагаха единствено с това питие, не се налагаше да избира. Само това имаха — бутилка уиски. Не помоли никого да му даде питие, Морган направо му го тикна в ръцете. Ерки огледа етикета и бавно завъртя бутилката. После помириса гърлото й.

— Хайде, не е отровно.

Ерки долепи устни до бутилката и отпи. В очите му не изби дори една сълза, докато уискито се стичаше в гърлото му.

Усети как в тялото му се разлива топлина. Течността леко пареше езика му, после потичаше надолу и изпълваше областта около стомаха. Постепенно в устата му се появи сладникавият вкус на бонбони.

— Хубаво е, нали? — усмихна се Морган. — Къде живееш всъщност? Сигурно имаш апартамент?

До езерото, помисли си Ерки. Долу, в района за отдих. Апартамент с добро разположение, разходите поема общината. Стая, кухня и баня. Отгоре живее старец, който не спира да снове напред-назад през нощта, а понякога дори плаче. Чувам го, но не ми пука. Ако му подам ръка и го изслушам, ще му дам надежда, а такава няма. За никого няма надежда.

— Защо го пазиш толкова ревниво в тайна? — не мирясваше Морган, докато посегна към бутилката.

— Мирише лошо — тихо отбеляза Ерки.

Морган подскочи, когато чу гласа му.

— Кое мирише лошо? Апартаментът ти ли? Не бих се учудил. И ти вониш. Май е време да излезеш на въздух.

— Суровото месо мирише лошо, особено в тази жега.

— Какви ги дрънкаш?

— На плота е. Всяка сутрин закусвам с него.

По лицето му се изписа сериозно изражение. Морган го изгледа с подозрение.

— Шегуваш ли се, или имаш халюцинации? Шегуваш се, нали? Не се съмнявам в откаченото ти съзнание, но отказвам да повярвам, че ядеш сурово месо за закуска.

Морган усети как го побиха тръпки въпреки жегата. С какъв човек си имаше работа?

— Пийни си още уиски. Май липсата на лекарства не ти се отразява добре. Ако питаш мен, уискито е по-ефикасно.

Морган се свлече на пода и остави оръжието до себе си.

— Ей, я ми кажи кога разбра, че откачаш?

Ерки го изгледа продължително, изпод вежди.

— Същото като по книгите ли е? Станал си сутринта и си се чувствал кофти. Отишъл си до огледалото и за свой ужас си видял, че от очните ти кухини пълзят червени червеи? — Морган се разхили и запуши бутилката.

Ерки затвори очи. От мазето като предупреждение долетя слабо бръмчене.