Който се страхува от мечки… [bg]

— Тук не заключваме вратите.

Той влезе и се облегна на стената.

— Защо се впуснахте в дебрите на психиатрията?

Сейер прочете баджа с името й. Др. С. Стрюел. Започна да гадае какво ли е малкото й име. Сулвай? Силвия?

— Защото — подзе тя и затвори очи — обикновените хора — наблегна на „обикновените“, сякаш за да изрази пренебрежението си, — тоест успяващите, привлекателните, целеустремени хора, които спазват всички норми, постигат целите си без затруднения, притежават безупречни антени за улавяне на социални сигнали, навигират безпогрешно, стигат до желаната дестинация и получават каквото искат, ми се струват скучни.

Твърдението й прозвуча странно. Сейер не успя да сдържи усмивката си.

— Единственото интересно нещо в този свят са неудачниците — продължи тя. — Или по-скоро онези, които наричаме неудачници. Във всички прояви на отклонението от нормата се крие бунт. А аз така и не успях да проумея липсата на недоволство у повечето хора.

— А вие? — изведнъж я прекъсна той. — Нима вие не сте част от тези успели, целеустремени хора? Или протестирате?

— Не, не протестирам — призна тя. — И не разбирам защо. Та аз общо взето съм изпаднала в жестоко отчаяние.

— В жестоко отчаяние ли? — угрижено попита Сейер.

— Вие не сте ли отчаян? — погледна го тя. — На този свят няма как да сте образован, осведомен, интелигентен, деен човек, без същевременно да не сте в дълбоко отчаяние. Просто не е възможно.

Такъв ли съм всъщност — дълбоко отчаян?, запита се Сейер.

— А и в съвременното общество най-добре се котират излетите по калъп личности — обясни тя. — Цялостните, уверени, последователни хора. Нали знаете — силата на характера!

Сейер не успя да сдържи смеха си.

— Тук, в болницата, имаме място за бунтовници и не се боим от безредици. Провалът не ни плаши. — Тя отметна назад бретона си. — А и сигурно аз нямаше да мога да съществувам в друга общност, различна от тукашната.

Сейер остана очарован от разсъжденията й на глас и от начина, по който го караше да се чувства съпричастен на преживяванията й, въпреки че беше почти непознат. Впрочем вече не се чувстваше непознат.

— А при вас как е? — попита тя.

— При нас? — замисли се той. — При нас цари ред и строга йерархия. Събрали сме се само гадни, излети по калъп личности. — Той се постара гласът му да прозвучи по-оживено. — Няма много възможности за импровизация и въображение. Голяма част от работата се състои в търсенето на малки веществени доказателства като например косми, отпечатъци, остатъци от кръв, следи от обувки или от автомобилни гуми. А после идва ред на философската част и макар че за нея не остава много място в докладите, тя все пак съществува. Единствено тя, разбира се, предлага истинска тръпка в работния процес. Ако изобщо не съществуваше, сигурно щях да се занимавам с нещо друго.