Който се страхува от мечки… [bg]

— Не и аз — усмихна се той.

— Така ли? — заядливо се засмя тя. — Значи вие сте от хората, които са проумели почти всичко?

На Сейер му се стори, че тя му се подиграва.

— Не исках да кажа това. Какви други способности притежава Ерки?

— Веднъж се бяхме събрали цяла компания в салона за пушене и играехме на карти. И Ерки беше при нас, но не се включи, защото не понася игрите. Беше се стъмнило и бяхме запалили лампата на тавана. Внезапно Ерки прошепна по своя характерен начин: „Трябва да запалим стеаринови свещи на масата“. „Да — съгласих се аз, — ще стане много уютно.“ Попитах го иска ли да донесе една свещ от кухнята, но той не пожела. Сред останалите също нямаше желаещи. Според тях свещите щели да пречат да слагаме картите на масата. Тогава съжалих Ерки. За пръв път бе предложил нещо, но никой не е приел идеята му. След малко токът изгасна. Салонът, а и цялата сграда потънаха в пълен мрак. Настъпи ужасна суматоха, докато се препъвахме и търсехме свещи. „Опитах се да ви предупредя“ — сухо отбеляза Ерки. Но не всичките му начинания се увенчават с успех. Решил да се научи да лети и веднъж скочил от прозореца на втория етаж. Цяло чудо е, че не се е пребил. Паднал върху стойка за велосипеди и върху гърдите му останал грозен белег. Случило се, докато живеели в Ню Йорк.

— Да не е вземал ЛСД?

— Не знам. И бащата не беше сигурен. Не го държал под око.

— Наистина ли Ерки е толкова грозен, колкото разправят?

— Грозен ли? — възмутено го изгледа тя. — Не е грозен, просто е занемарен.

— Нещастен ли е?

Сейер веднага сметна въпроса си за глупав, но тя не се засмя.

— Разбира се. Той обаче не го съзнава. Не допуска подобни чувства.

— Какви чувства изобщо допуска в себе си?

— Презрение, надменност, арогантност.

— Вече не ми се струва особено симпатичен.

Тя въздъхна тежко.

— В действителност той е малко, талантливо момче, което е имало само добри намерения. Искал е да направи всичко, както му е редът. Толкова се е изплашил от възможен провал, че накрая е изгубил способността си да действа. В училище Ерки не се справял при устните задачи, само си мърморел под носа, загледан през прозореца, та никой да не чуе думите му. При писмените обаче нямал равен.

— Вие сте успели да го накарате да проговори, нали?

— Да, сега говори, когато е в настроение. Понякога се изявява като изключителен майстор на словото, дори е забавен. Притежава убийствено чувство за хумор.

— Правил ли е опити за самоубийство?

— Не, като изключим полета от прозореца в Ню Йорк, но причините за този инцидент не са изяснени докрай.

— Значи, не го смятате за склонен към автоагресия?

— Не, но в тази област нищо не е сигурно.

— Ще го разберете ли, ако предприеме подобна крачка?

— Разбира се. Всеки човек има право да си отнеме живота.