Който се страхува от мечки… [bg]

— Е, добре тогава — посърна Морган. — Да не би да си гений? Ум с блестящи възможности? Не те будалкам, не изключвам да си много умен, макар и да не ми изглеждаш такъв.

Ерки мълчеше. Този мъж не само че беше идиот, ами ставаше и жалък.

Морган въздъхна, чувстваше се изтощен. Спътникът му не желаеше да разговаря. Морган вече не понасяше да чува собствения си глас, а и без това дрънкаше само врели-некипели. Не можеше нито да спи, нито да пие повече уиски. Не беше свикнал да седи в стая в компанията на друг човек, който не обелва дума. Това го побъркваше.

— За какво ще похарчиш парите? — неочаквано попита Ерки с изтънчена любезност.

— Кои пари?

— От обира. Ще си купиш „Нинтендо“ ли? Всички момчета искат да имат такава игра.

Морган рязко се изправи и се приближи до прозореца. Постоя, загледан във водата, гладка като стъкло и с наситен червеникавокафяв оттенък като цвета на рудата. Огледа голото островче и изсъхналия бор, наклонен над него. Не след дълго ще излъчат новини. Замисли се за колата. Кога ли ще я намерят? Ще разберат, че двамата са поели нагоре из гората.

— Искам да пусна една вода — подхвърли той към Ерки и на излизане от стаята взе револвера. — Ти остани тук. Ще бъда на стълбите.

Навън Морган вдиша горещия въздух. В момента върлуваше най-силната жега. Той копнееше за тъмнина, но тя щеше да настъпи чак през есента. „Само нерви и гадости“ — унило заключи той.

Ерки стана от дивана и седна на пода, опирайки гръб о стената. Чу как струята плисна върху тревата, а после и звука от вдигането на ципа. Уискито го сгря приятно. Пиеше му се още. Морган влезе в стаята. Ерки можеше да го помоли за уиски, но това противоречеше на негов изконен принцип. Ерки никога не молеше за нищо. Подобна идея бе немислима. Ето го Морган, връща се с тромави стъпки. Прескача сака. Застава с гръб към Ерки и се мъчи да улови радиостанция. Завърта леко антената. Ерки се втренчи в потника му, а после и в мускулестите му прасци. Какво като притежава всичко, необходимо на един мъж? Въпреки това изглежда несъразмерно, все едно е сглобен от произволни части, които не си подхождат. Цареше пълна тишина. Ерки се канеше да изложи молбата си. Не помнеше от години да е молил някого за нещо. Думите сякаш се свиха на топка и се превърнаха в буца. Не искаха да излязат от устата му.

Затова реши да се вторачи в сака. Съсредоточи цялата си сила в едното си око и си представи, че погледът му разсича стаята като лъч. Прониза черния плат на сака и от него след малко се вдигна тънка струя дим. Разнесе се слаб мирис на изгоряло. Морган се обърна. От мазето се чу трополене, сякаш някой пусна надолу големи каменни блокове и те се затъркаляха със страшна сила. Трополенето се усили, заприлича на гръмотевица. Нестор избухна в пламъци. Не след дълго Ерки забеляза как нещо проби мръсния дъсчен под: река от кръв. Взря се в нея. Тя се намираше на около два-три сантиметра от краката му. Сакът остана от другата страна.