Който се страхува от мечки… [bg]

Изведнъж по лицето й се изписа страх. Сейер отново усети вълната, разливаща се в тялото му. Когато се отдръпна, той се взря в сърцето си — отдавна заприличало на пуст бряг. За пръв път от много години намери там жена.

— Случи ли се нещо? — погледна го въпросително Скаре.

— В смисъл?

— Доста се забави.

Сейер не отговори. Стоеше до мивката с гръб към Скаре. Младият полицай се разколеба. Началникът му наистина си беше доста самовглъбен по природа, но изправеният му гръб сигнализираше за развитие по случая.

— Сдобих се с доста полезна информация — отвърна Сейер, без да се обръща. Пусна чешмата и наплиска пламналото си лице със студена вода. Едва след като се избърса грижливо и прокара пръсти през късата си коса, попита: — Получихме ли снимките на следите от местопрестъплението?

— Не, но ще пристигнат всеки момент. Според лаборантите ни очакват прекрасни черно-бели снимки. Те залагат на маратонки. Следите били от типични зигзагообразни грайфери като на маратонки и имали дължина трийсет и девет сантиметра. Това отговаря на четирийсет и трети размер обувки. Засега знам само това.

— Доктор Стрюел не смята, че Ерки е способен на убийство. Според нея той само хапе, ако го предизвикат.

— Тя? Хапе? — изгледа го продължително Скаре. — Жена ли е? Има ли предположения как ще се държи той в ролята на заложник?

— По думите й при критични ситуации се затваря в себе си. Заема отбранителна позиция. Ние обаче не знаем какъв е крадецът и на какво е способен.

— Може и да са си паснали.

— Няма да е прецедент. Сетих се за нещо друго. Как според теб ще реагира крадецът, ако разбере, че полицията издирва заложника му във връзка с извършено убийство?

— Сигурно ще се изплаши и ще го пусне — подсмихна се Скаре.

— Възможно е. Не е изключено да слуша радио, за да се осведоми докъде е стигнало разследването.

— Но журналистите не знаят нищо, нали? Нямат представа, че заложникът и забелязаният до стопанството на Халдис мъж са едно и също лице.

— Въпрос на време е, не мислиш ли?

Сейер погледна вратата към дългия коридор, където един след друг се редяха кабинетите.

— Тук работим доста хора. Съвсем скоро в пресата ще изтече информация за Ерки.

— И ще стане опасно, нали?

— Ти как би постъпил на мястото на похитителя? Опитай се да мислиш с частта от мозъка си, която е склонна към престъпление.

— О, ама тя е изключително малка! — оплака се Скаре. — Вероятно щях да се изплаша и да го пусна. Щом има ментални проблеми, едва ли е добра компания. Но ако са установили контакт помежду си, сигурно се подкрепят взаимно. Защо му е на единия да издава другия? И двамата са сгазили лука. Ако пък се стигне до конфликт…

— Единият е луд, а другият — въоръжен. Трябва да ги открием — заключи Сейер. — Преди да са се избили. Предлагам да предоставим сведенията на радиото.