Ханибал: Врагът на Рим [bg]

— Значи войната с Картаген е неизбежна — каза Квинт и погледна към Ханон, който се престори, че не слуша.

— Вероятно — отвърна Фабриций. — Може би не тази година, а следващата.

— Значи мога да участвам в нея! — възторжено извика Квинт. — Но първо искам да се науча да въртя добре меча.

— Добър си с лъка и копието — призна Фабриций. Замълча, давайки си сметка, че Квинт попива жадно всяка негова дума. — Разбира се, стриктно казано това не е необходимо за един кавалерист, но все пак мисля, че малко обучение с гладиуса няма да ти се отрази зле.

Квинт се ухили до уши.

— Благодаря, татко. — Вдигна ръка към устата си. — Майко! Аврелия? Чухте ли? Ще се уча да въртя меч.

— Наистина добра новина — дойде отговор от носилката. Гласът на Атия беше приглушен, но на Квинт му се стори, че долавя в него тъга.

Аврелия вдигна завесата и надникна навън.

— Чудесно — каза и се усмихна насила. Вътрешно изгаряше от завист.

— Ще започнем утре — каза Фабриций.

— Отлично! — Квинт моментално забрави реакциите на майка си и на Аврелия. Главата му беше пълна с фантазии как двамата с Гай служат в конницата и спечелват слава за себе си и за Рим.

Въпреки вината за Суниатон духът на Ханон също се приповдигна. Макар че трябваше да се оправя с Агесандър, не му беше писано да умре като гладиатор. И макар че самият той нямаше да може да участва, сънародниците му отново щяха да вдигнат оръжие срещу Рим начело с Ханибал Барка. Човек, когото баща му смяташе за най-добрия лидер, който Картаген е виждал.

За първи път от много дни в сърцето на Ханон замъждука искрица надежда.