Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Костюмът разполага с енергийно захранване, което му позволява да съчетава отделните движения и да ги усилва. Ти действаш, без въобще да се замисляш за енергийните му възможности. Скачаш и този тежък костюм също скача заедно с тебе, но много по-нависоко. В момента на скока се включват реактивните двигатели, които многократно усилват импулса, получен от мускулите на краката, давайки ти триструен тласък, чиято ос на налягането преминава през центъра на тежестта ти. По този начин прескачаш над обекта, който трябва да преодолееш и започва следващата фаза, при която се спускаш също толкова бързо, колкото си се издигнал… Костюмът регистрира началото на спускането посредством специален апарат (един вид просто устроен радар) при което отново прекъсва съвсем точно потока на реактивните струи, за да смекчи кацането ти, без да е необходимо да се замисляш особено.

Ето в какво се състои чудото на бронескафандъра: не трябва да мислиш вместо него. Не трябва да го управляваш, да го насочваш, да оправяш грешките му, да оперираш с него; ти просто го носиш и предаваш заповеди непосредствено чрез своите мускули, а той осъществява докрай онова, което твоите мускули се искат да сторят. Оставя те със свободно съзнание, за да боравиш спокойно с твоите оръжия и да се съобразяваш с обстоятелствата около теб… което е от върховна важност за всеки пехотинец, който иска да умре в леглото си. Ако натовариш един боец с много джунджурии, за които трябва да внимава, някой, който е много по-просто екипиран — да кажем някой абориген с каменна брадва — ще го издебне и ще го прасне по главата, докато онзи се опитва да разчете многобройните показания на своите датчици.

Изкуствените „очи“ и „уши“ също са конструирани така, че да ти помагат, без да отвличат вниманието ти. Да приемем, че разполагаш с три аудиомрежи, което е нещо обичайно за един боен костюм. Контролът на честотите, който трябва да поддържа тактическата сигурност, е твърде сложен. Има поне по две честоти, работна и резервна, за всяка мрежа. Тъй като и двете са необходими, за да бъде получен който и да е сигнал при нужда, всяка от тях се намира под контрола на един цезиев уред с превключвател, сверен до микросекундата с другия край — но всичко това не е твой проблем. Ако искаш мрежа А до своя взводен командир, включваш се веднъж — за мрежа В, включваш се два пъти — и т.н. Ларингофонът е залепен за гърлото ти, слушалките са в ушите ти и не могат да бъдат измъкнати лесно; само говориш. Освен това, акустичната система, която включва външните микрофони от двете страни на твоя скафандър, ти осигурява двустранно чуване на звуците от непосредствения фон, който те заобикаля, все едно че си гологлав. Ако искаш, можеш да заглушиш шумния си съсед и да не пропуснеш това, което взводният ти командир казва, като просто си завъртиш главата настрани.