Кралят на зимата

Това щеше да бъде моята първа битка.

Думнонските конници се наредиха зад нас, за да защитават жените и децата докато могат. А ние, копиеносците, оформихме боен ред и наблюдавахме как враговете ни стягат редиците си. Лайгесак, предателят, беше сред силурците. Танабурс извършваше ритуалите. Той подскачаше на един крак пред стената от силурски щитове, вдигнал едната си ръка и затворил едно око. Врагът бавно приближаваше. Танабурс направи защитно заклинание и едва тогава силурците започнаха да крещят обиди срещу нас. Те ни предупреждаваха за голямото клане, което щяло да настъпи и се хвалеха как щели да ни избият. Въпреки всичките им приказки, аз забелязах колко бавно напредваха и как съвсем спряха, когато им оставаха само петдесет крачки до нас. Някои от нашите хора започнаха да се подиграват с техния страх, но Оуейн ни изръмжа да мълчим.

Бойните редици стояха една срещу друга и се гледаха. Никой не мърдаше.

Трябва изключителна смелост, за да се втурнеш срещу стена от щитове и копия. Затова толкова мъже пият преди сражение. Виждал съм войски, които часове наред събират кураж за атака. Колкото по-стар е воинът, толкова повече смелост му трябва. Младите воини нападат и умират, а по-старите знаят колко ужасна може да бъде стената от вражи щитове. Аз нямах щит, но бях покрит от щитовете на воините до мен, техните щитове пък допираха до щитовете на техните съседи и така до края на нашия малък боен ред — всеки, който се опиташе да ни атакува, щеше да срещне стена от покрито с кожа дърво и копията, стърчащи от нея.

Силурците започнаха да удрят щитовете си с дръжките на копията. Този тътен трябваше да всее смут сред нас и той успя, въпреки че никой от нас не показа страха си. Ние само сгъстихме редиците в очакване на атаката.

— Най-напред ще има няколко лъжливи атаки, момче — предупреди ме моят съсед. Едва що бе изрекъл това и няколко силурци се затичаха срещу нас с крясъци и хвърлиха дългите си копия в центъра на нашата защита. Нашите хора приклекнаха и дългите копия удариха в щитовете. Изведнъж целият фронт на силурците тръгна напред, но Оуейн веднага заповяда и нашият боен ред да тръгне напред. Това решително движение спря започналата вража атака. Онези от хората ни, които имаха забити в щитовете си копия, извадиха стоманените остриета и ние отново построихме стената.

— Измъквай се назад — заповяда ни Оуейн. Той искаше да се опитаме бавно да се придвижим и постепенно да изминем половината миля, която ни делеше от Каер Кадарн. Оуейн се надяваше, че силурците нямаше да съберат смелост да атакуват докато прекосим поляната. За да печели време, Оуейн излезе напред и викна на Гундлеус да дойде и да се бие с него.

— Ти да не си жена, Гундлеус? — извика най-добрият боец на Думнония. — Май смелостта те напусна, а? Не си пил достатъчно медовина, а? Що не се върнеш при чекръка, жено? Върви да бродираш! Къде ти е вретеното?

Ние отстъпвахме и отстъпвахме, и отстъпвахме, но внезапна атака на силурците ни накара да спрем и да скрием главите си зад щитовете, защото срещу нас полетяха копия. Едно от тях изсвистя над главата ми като внезапен порив на вятър. Но атаката и този път беше лъжлива и имаше за цел да ни паникьоса. Лайгесак стреляше с лък срещу нас, но изглежда беше пиян, защото стрелите му летяха високо над главите ни. Десетина копиеносци се прицелиха в Оуейн, но повечето не успяха да го улучат, а по-точните копия той отби и започна да се подиграва с техните собственици: