Убийството като шедьовър

Влизам в сайт, поддържан от IRE — организация на разследващи репортери и редактори. В началото решавам, че не ми върши работа. По-голямата част от включените отвличания са свързани с виртуалния свят — като в „Опасностите на интернет“. Има десетки истории за безстрашни ченгета и агенти на ФБР, работещи под прикритие в чат румовете.

Но това не може да има нищо общо с моите деца. Някои шестгодишни деца имат забележителни компютърни умения, но не и моите, чийто достъп до компютъра е строго контролиран от Лиз. А и те едва сега се учат да четат — не могат да пишат на ръка, нито на клавиатура. Няма начин да са влезли в чат рум, още по-малко да са си уредили среща с непознат.

Но някои от статиите в архивите на IRE ме плашат сериозно. Една от тях разказва за набожна двойка, която ръководела „приемен дом“ в селската част на Илинойс и която продавала свои повереници на педофили. Друга е за някакви садистични генийчета от Айдахо, които отвлекли десетгодишно дете с намерението да направят филм за убийството му. Кошмар след кошмар, всеки по-страшен от предишния.

Втори сайт ми напомня, че всяка година има по-малко от сто отвличания от непознати и че обикновено не малките деца са обект на тези престъпления, а тийнейджърите. Повече от половината случаи засягат момичета над дванайсет години. Преглеждам десетки сайтове, предложени от търсачката, всеки от които е посветен на изчезнало дете. Тази галерия от изгубени лица ми действа потискащо. А и самите сайтове ми се струват като далечни постове на един огромен свят, също като снимките на опаковките от мляко: ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОВА МОМИЧЕ? Изстрели в мрака.

Сайтовете на отделни деца — findkevinandsean.com е един от тях — се появяват непрекъснато, докато се ровя в нета. Има също и платени обяви за изчезнали деца, които се появяват в дясната част на екрана. Отбелязвам си да поговоря с Езра, моя приятел компютърен гений. Колко ли струва такова нещо? Сега, когато момчетата все по-рядко се появяват в новините, една платена обява, появяваща се при търсене на теми като „отвлечени деца“, навярно би била полезна.

А може би е крайно време, в края на краищата, да наема и специалист по връзки с обществеността. Някой, който ще ни вкара в Дейтлайн или 20/208 и ще задържи момчетата в новините. Семейство Смарт успяха да направят това няколко месеца след изчезването на дъщеря им — едночасов специален репортаж, пълен със снимки и видеоматериал на изгубеното им дете. От репортажа, който изгледах по препоръка на Клер Каросела от Центъра, ставаше ясно, че полицията насочила вниманието си към един работник по поддръжката, бивш затворник, починал няколко месеца след отвличането. Теорията изглеждаше правдоподобна, подкрепена от косвени улики за някаква кола, макар че съпругата на починалия настояваше, че е невинен.