Защото ме обичаш…
- Автор: Анри Ноел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веса Бочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защото ме обичаш…». Краткое содержание книги:
Появява се Сузана. Струва й се, че ще падне назад от изненада, виждайки Фредерика просната, припаднала на леглото си, и до нея барона, придружен от фафнер и фазолт. Тя забравя да се поклони.
— Останете при госпожица Илзен и се погрижете за нея — казва сухо той, — тя падна и се удари. Ще извикам доктора.
— Добре, господин барон — отговаря Сузана, която е дошла вече на себе си. Смутеният й вид прикрива любопитството й. Баронът я стеснява. Преди да успее да направи малкия си поклон, той напуска стаята, придружен от кучетата.
След няколко минути докторът пристига с инструментите си. Той свестява Фредерика, превързва я и я заставя да си легне, предписва й няколко дни пълна почивка и си отива, след като й дава да пие някакво успокоително лекарство.
Баронът се е оттеглил в апартамента си. Той обхваща с ръка врата на Фазолт, гали го и му иска извинение, защото го е бил: най-верният му приятел, най-преданият, който би дал живота си за него. Фазолт го гледа с очи, изпълнени с възхищение. Той се вълнува и скимти, сякаш страда непоносимо, че не може да говори.
Времето се развали. Духа вятър. Разразява се буря. Дъждът удря в прозорците.
Въпреки наставленията на доктор Фроман, който същата сутрин й бе забранил да става, въпреки противопоставянето на Сузана, въпреки лошото време Фредерика става, скъсва превръзката си, хвърля я в един ъгъл на стаята, облича се и излиза. Навън тя диша по-спокойно. Най-сетне сама, най-сетне може да се движи свободно.
Недалеч от замъка някой изскача изведнъж зад чемшира край пътя, по който върви. Това е Себастиян. Невъзможно й е да го отбегне. Тя се приготвя да издържи тази среща. Отвращението, което той й вдъхва, е по-силно от всякога и в него се примесва и срам, да, срам, непоносим почти, защото е бил свидетел на нейното унижение от миналата вечер.
Себастиян много учтиво я поздравява. Той е любезен. Усмихва се. От тази усмивка тръпки полазват по гърба на Фредерика. Той говори за незначителни неща. Фредерика се мъчи да се измъкне незабелязано. Но не успява. Себастиян се изпречва по такъв начин на пътя й и така се преструва, че не разбира намеците й, че тя не може да се отърве от него. Той подхваща нови теми на разговор. Тя му отговаря. Ето го, че впива поглед в белега на челото й. Пита я дали се чувствува по-добре.
— Щом се разхождам, значи, че се чувствувам добре — отговаря сухо Фредерика.
С ръце, пъхнати 8 мушамата, тя навежда глава, за да се защити от вятъра и дъжда, и продължава да върви напред.
С няколко крачки Себастиян я стига и тръгва редом с нея. Именно тогава той й казва много нежно:
— На ваше място, госпожице, не бих останал тук. Бих напуснал Бодезер още тази вечер… Повярвайте ми, говоря ви като приятел. Вървете си… — продължава той, като иска да предотврати евентуално възражение от нейна страна. — Зная добре, че за това мислите от миналата вечер, но не можете. По-скоро мислите, че не можете. Вие сте прекалено честна. Касае се за връщането на една част от заплатата, която сте получили в аванс и която не притежавате. Но защо трябва да я връщате? Вярвате ли, че той ще се занимава с подобна дреболия? Не ще ви преследва за тези няколко банкноти, които не представляват нищо за него.
Себастиян се усмихва. Фредерика чувствува, че кипи от омраза.
— Виждам, че не искате — продължава младият човек. — Е добре, ако ми позволите ще ви авансирам тази сума. Вие можете, според желанието си, да я смятате като подарък или като заем, който ще ми издължите, когато ще ви бъде удобно.
Фредерика благодари учтиво на Себастиян. Тя предпочита да изпълни докрай задълженията си. Отколкото да сеобвързва с нови задължения, които няма да може да посрещне.
Себастиян скрива недоволството си. Той променя тактиката си. Почва да я съжалява, да съжалява за случката, за страданията й. Бодезер не е място за нея, за едно младо момиче, тъй изискано, гордо, изтънчено.
Фредерика му благодари за грижите. О! Себастиян би искал да я отстрани от Бодезер! Ще почака малко! Нека продължи да говори, за да вникне по-дълбоко в мисълта му!