Защото ме обичаш…
- Автор: Анри Ноел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веса Бочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защото ме обичаш…». Краткое содержание книги:
Това бе нечуван скандал. Баронът бе заявил един ден на приятели, че грозните жени са също така незначителни и скучни, както и красивите. Потулиха случката от уважение към семейството на нещастното момиче. Баронът бе изгонен от двореца. Той се записа доброволец в армията…
— И защо мислите, че той е ухажвал Каролина фон Ро-девик — продължава Себастиян. — За да вкуси от любовта на една грозна жена, тъй като той мислеше, че ще намери в нея нещо оригинално, някаква неочаквана пикантност. Той искаше всичко да знае, всичко да опознае… Той не й подава револвера от лоши чувства, а от любопитство. За да види какво ще направи тя, за да измери докъде би отишла неговата власт над нея и до каква степен може да влияе върху съдбата на едно човешко същество… Сега вие знаете едно приключение от неговото юношество. Той не се е изменил оттогава. И можете да съдите по този факт и по обещанията, които е давал на шестнадесет години, какъв може да бъде днес на четиридесет и една!
Фредерика слуша Себастиян с жадно и всепоглъщащо любопитство. Всяка негова дума се врязва като нож в сърцето й и издълбава рана. Тя го оставя да се доизкаже докрай, защото би слушала до насита, когато се говори за барона.
— Не му ли завиждате? — пита тя дръзко, когато тойсвършва.
— Аз, да му завиждам? — провиква се Себастиян, изумен от това неочаквано възражение. — Защо да му завиждам?
— Защото е обичан — отговаря Фредерика.
Без да му даде време да се съвземе, тя продължава:
— Вие разбирате по странен начин почтеността и верността, господин секретарю. Ако бях на негово място, щях да ви изгоня. Никога не можах да разбера как ви понася. Що се отнася до мен, надявам се, че ще ви виждам колкото се може по-рядко, и ви забранявам отсега нататък да ми говорите.
Тя рязко го напуска, като го оставя в неописуема ярост.
Впрочем тази постъпка, в чийто изход той беше уверен, не само че се провали, но се обърна против него. Той пъха стиснатите си пръсти в джобовете и с ругатни науста се втурва след нея. Направя няколко стъпки и внезапно се спира като закован.
Забелязва изведнъж, че се намира във френската градина, недалеч от терасата, към която гледат прозорците на апартамента на барона, нещо, което би искал да избегне на всяка цена. Хвърля бегъл поглед към тази посока. Струва му се, че някаква завеса се отдръпва и пак наново се намества. Дали баронът се готви да защити Фредерика от него? Ако ги е забелязал, ако е могъл да ги наблюдава, той ще се помъчи да открие какво се е случило между тях и ще отгатне, както отгатва всичко, когато нещо го интересува.
Себастиян се страхува. Като потиска страха си, той влиза в замъка през една врата откъм задното крило.
Фредерика се е приютила в черешовата градина. Дъждът продължава да вали. Той шиба лицето й и тече по мушамата й. Обувките й са мокри от напоената с вода трева, краката й са вледенени. Тя не забелязва това. Обхваната е от силно вълнение. Няма никакво съмнение, че баронът я обича, че тя представлява сериозна опасност за шпионската организация на Бодезер, иначе Себастиян не би се решил да вземе такива мерки, за да я принуди да напусне замъка.
Въпреки ужаса, който й вдъхва случката с Каролина фон Родевик, тази история я завладява. Тя би желала нови срещи със Себастиян, стига само той да й разкаже други спомени от този род. Ще понесе всичко, което трябва, за да знае повече, за да знае всичко. Но не е ловка. Би трябвало да бъде по-сдържана, да прикрие чувството, което я кара да го напада. Друг път ще се владее по-добре.
Тя влиза в замъка, сваля мушамата си и влажните си обувки. Навежда се, за да вземе обувките, които носи в къщи. Няма ги. Напразно ги търси. Не може да ги намери. Учудена, се пита дали Сузана или някой от слугите ги е взел, за да ги почисти. Готви се да тръгне по чорапи, когато вратата се отваря. Влиза баронът. Той държи в ръка изчезналите обувки и ги съзерцава, сякаш за него те са най-скъпото нещо на света.
Фредерика изведнъж скача. Много е смутена и иска да избяга. Но той е застанал между нея и вратата. Тя ще трябва да мине край него, непосредствено до него. Но няма сила и се отпуска върху един стол.
Баронът спокойно се приближава до нея.
— Ето какво търсите — казва той и с едно движение, което я разтърсва, коленичи в краката й.
— Ако позволите, ще ви помогна да се обуете.
— Сама ще ги сложа — казва Фредерика нервно. — Дайтеми ги.