Защото ме обичаш…
- Автор: Анри Ноел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веса Бочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защото ме обичаш…». Краткое содержание книги:
Но той продължава да стои неподвижен, втренчил поглед в краката на Фредерика, като вдига учудено вежди. Тя проследява погледа му, поруменява и като ожилена скрива крака си под стола. На чорапа й има дупка.
Баронът клати глава полуиронично, полунеодобрително.
— Ще се скарам на Сузана… Тя ви занемарява… Лошо се грижи за вас… Госпожице Илзен, лошо, много е лошо. Предположете, че някаква неприятност ви се е случила и че всички ще забележат това. Свършено е с вашето добро име, с вашата чест, понеже ви е известно: доброто име и честта на младите жени зависят от тези подробности!
Каква ирония под този почтителен и внимателен вид.
— Колко пъти съм чувал баба си. Бог да я прости, да твърди пред братовчедка ми, че е лъжа и лицемерие, когато под безупречната външност се крият скъсани дрехи. Тя настояваше дори, че никакъв мъж няма да се ожени за момиче, което допуска такава небрежност.
Фредерика е червена като жарава и е ужасно ядосана поради това.
— Много искам да зная… — казва тя с треперящ глас. — Все едно ми е, че чорапът е скъсан. Много ме е грижа за човека, който би се страхувал и срамувал от един скъсанчорап.
И тя изважда крака си изпод стола. Блясък минава през очите на барона. Той се мъчи да прикрие една усмивка.
— Имате пълно право — отговаря той с невъзмутим вид.
— Моля, дайте ми сега обувките — казва Фредерика. Продължавайки да стои на колене, баронът се покланя.
— Ето ги — казва той и ги поставя пред нея. Фредерика се обува бързо и се надига, за да стане и тръгне.
Баронът слага нежно ръка върху китката й. Този допир е достатъчен тя да седне наново и да не мисли вече за тръгване.
— Останете — казва той с голяма нежност, — имам нещода ви кажа…
Лицето му е почти наравно с нейното. Очите му са съвсем близо. Те са чудно меки, блестящи и дълбоки.
Тя чувствува, че очите й се пълнят със сълзи. С неимоверни усилия успява да ги задържи. Баронът я гледа страстно и с неутолима жажда. Неволен и бегъл трепет преминава по лицето му. Смаяна, изплашена, Фредерика е неспособна да изрече някаква дума, да направи някакво движение.
— Защо станахте днес? — казва той. — Докторът ви забрани това. Постъпили сте неразумно. Трябваше да останете на легло… Но аз съм ви благодарен, представи ми се случай да ви видя.
Той продължава да я съзерцава със същата жадност, със същата страст.
— Ако съм в краката ви, то е, за да ви искам извинение.
Гръм да беше паднал близо до Фредерика, щеше да я разтърси по-малко, отколкото думите на барона. Тя губи самообладание! Но се съвзема благодарение на една мисъл, породила се в дълбочината на съзнанието й. Изглежда барона с такъв поглед, че той е заслепен.
— Ако сте на колене пред мен — казва тя, — значи, че се смятате мой роб?
Той е изненадан. Мълчи известно време, после някаква неуловима усмивка се появява на устните му. Тази усмивка кара Фредерика да трепери, толкова нежност и ирония съдържа тя.
— Да — отговаря той.
— Е добре, ако сте мой роб, отстранете се, за да мога да мина.
Няколко мига баронът остава неподвижен. Той размисля, сетне, съвършено спокоен, се изправя, прави няколко крачки назад и се покланя.
— Както обичате — казва той.
Фредерика излиза, пресича хола, изкачва стълбата, всичко прави с измерени стъпки, спокойна на вид. Но когато баронът не я вижда вече, тя почва да тича, бърза като стрела, и се втурва в стаята си, запъхтяна. Тя е слисана, объркана, луда от радост, отчаяна. Как се случи това? Благодарение на какво чудо тази тежест, която я задушаваше, изчезна за няколко секунди, като насън? Как хаосът и мракът се бяха превърнали в нещо затрогващо и пленително? Този човек е шеф на петата колона във франция, бъдещият Reichleiter на победена франция. Това е премного за нея! Ето я поразена. Но веднага споменът за барона, коленичил в краката й, погледът му, усмивката, бледността му съживяват безумната надежда да получи от него всичко, което тя ще пожелае. Изпитва треска. Сърцето й, главата й се пръскат от щастие и радост.
Себастиян бе видял добре. Баронът ги беше наблюдавал през прозорците си. Той бе наблюдавал докрай сцената, чийто смисъл предчувствуваше. Той искаше да бъде уверен.
На вечеря около масата на барона са доктор Фроман, Волф Грюн и Себастиян.
Баронът наблюдава секретаря си. Тази вечер Себастиян проявява страшна охота за ядене. Случило му се е нещо неприятно и за да заличи лошия спомен, за да се утеши, тойяде лакомо.
Умишлено баронът заставя доктора да говори за най-шумните поражения, които познава историята, и най-известните случаи на измяна между приятели. Докторът сияе от задоволство. Той проявява в случая удивителна ученост. Вниманието на барон фон Вайзефорт го очарова.