Защото ме обичаш…
- Автор: Анри Ноел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веса Бочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защото ме обичаш…». Краткое содержание книги:
На едно място Себастиян не се сдържа. На няколко пъти щеше да се задави. Той се върти на стола си, сякаш го пекат на шиш. Баронът се забавлява и същевременно се старае да сдържи яда си. Той сега е уверен, че е отгатнал вярно.
След кафето секретарят се опитва да се оттегли с доктора и Волф Грюн.
— Остани — казва баронът с повелителен тон. И когато остават сами:
— Какво се е случило между теб и госпожица Илзен днес следобед? — пита той с тон, на който никой не може да устои.
Себастиян става. Той прави значително усилие над себеси.
— Ще бъда прям, господине — отговаря той.
— Това е най-доброто, което можеш да направиш. Какво е станало впрочем? Предугаждам една чудовищна нетактичност.
— Говорих с малката…
Баронът го изглежда с многозначителен поглед. Себастиян се поправя, като мърмори сърдито:
— Говорих с госпожица Илзен.
— Така е по-добре — отговаря баронът… Бъди учтив, Себастиян. Да, забелязах. Но не виждам какво лошо има в това, че си разговарял с госпожица Илзен… Какво й каза?
Себастиян преглъща слюнката си.
— Посъветвах я да напусне Бодезер.
И той разказва как предложил на Фредерика да улесни заминаването й, нейния отказ, че е апелирал безполезно към гордостта й, и това, което тя му отговорила; че трябвало да стане член на един международен комитет, който се занимава със защита на застрашената добродетел.
Баронът избухва в смях. Себастиян е разгневен и засрамен.
— И по-нататък? — пита баронът.
— Разправих й за начина, по който вие се отнасяте с жените.
— Какви начини?
— Че жените са играчки в ръцете ви, че… Себастиян повтаря дума по дума това, което бе казална Фредерика.
Баронът се усмихва иронично.
— Ти каза това на госпожица Илзен?
— Да, господине.
Баронът саркастично клати глава:
— И й даде навярно примери?
— Да, говорих й за Елена Соровиц и за… Себастиян се спира, страхува се.
— И за кого — пита баронът заповеднически.
— За баронеса Каролина фон Родевик.
За миг в очите на барона проблясва нещо опасно, но веднага изчезва и се замества с някакъв подигравателен израз.
— Ти се магаре, Себастиян — казва той спокойно. — Случвало ми се е да се съмнявам в твоя ум и тази вечер напълно се убедих, че съм бил прав.
Младият човек е силно развълнуван. Той се провиква с пресипнал глас:
— Тази жена…
Един поглед на барона е достатъчен, за да го прекъсне. Той се мъчи наново да произнесе тъй ненавижданото име, което не иска да излезе от устата му:
— Госпожица Илзен представлява опасност за вас, чувствувам това, зная го. Тя ще ви погуби, а заедно с вас и всички нас.
— Макар че си ми повтарял тази мисъл много пъти, аз все със същото удоволствие я чувам. Наистина не ми дотяга. Защо госпожица Илзен представлява опасност? Тя не знае нищо и нищо не ще разбере.
— Защото вие я обичате, да, вие я обичате — вика буйно Себастиян.
— По какво съдиш, че я обичам?
— Не се отнасяте с нея, както с другите.
— Обясни!
— Защо не искате тя да знае? Защо не трябва нищо да знае. Защо я държите настрана от всичко, като цвете, което ще загуби аромата си, ако излезе от затворената с високи стени градина, където вие го криете и пазите от погледите на всички? Да, вие не искате тя да загуби, запознавайки се с нашата дейност, ценното и привлекателното, което има у себе си. Да загуби тази поезия или както вие казвате, тази рядка хармония, тази неотразима аура, поради която я обичате. Вие имате нужда от невинност, искреност и чистота, да, имате нужда от всичко това, иначе бихте се задушили. Ако знаеше, ако беше с нас, тя щеше да повехне. Другите, аз, ние, които сме ваши съучастници…
— Не мои съучастници — казва баронът сухо, — мои подчинени, изглежда, че ти забравяш това.
Себастиян подскача и се сгушва.
— Ние, вашите подчинени — отговаря той покорно, — вие ни смятате създадени от друга… от друга материя, от някаква груба, достатъчно долнокачествена, за да ни потопите в тази тиня, която рискува да измърси нея, госпожицата! Да се изразя другояче. Вие признавате безусловно, че това, което ние вършим тук, е престъпно, долно, безчестно; в душата си вие го осъждате. Ето къде е опасността.
Баронът слуша Себастиян с невъзмутим вид. Той е извадил цигара от табакерата си и се мъчи да я запали. Вниманието му е напрегнато до крайност. Погледът му е впит в Себастиян, студен, авторитетен, твърд и волята му упражнява толкова неотразимо въздействие върху него, че той издава цялата си мисъл:
— Страхувам се, че един ден ще трябва да избирате между нея и делото и че пред такава една неизбежност вие ще изберете нея.