Защото ме обичаш…
- Автор: Анри Ноел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веса Бочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защото ме обичаш…». Краткое содержание книги:
Двамата млади хора се отдалечават. Шумът от стъпките им заглъхва.
Фредерика изпитва крайна възбуда, последвана внезапно от силен душевен отпадък; струва й се, че умира. Той я обича! Възможно ли е това! Не, не е възможно! Впрочем, самият Себастиян й го е разкрил. Тя също го обича, обича го от първия ден, да, от деня, в който бе влязла в замъка и бе срещнала погледа му. Той я обича до такава степен, че Себастиян се страхува от последствията на това чувство за организацията, която той ръководи. Но ако я обича, достатъчно ще бъде да го помоли да се откаже от делото си и той ще се откаже, защото тя ще поиска това!
Извън себе си, обзета от неописуемо вълнение, Фредерика има чувството, че е намерила разрешение на въпроса. Облекчението й е огромно. Плаче от щастие. Нито за момент не се съмнява, че ще успее.
Баронът приема сега в осмоъгълния павилион, построен около френската градина, под зелените кичури на кестените.
От стаята си Фредерика забелязва осветените прозорци и се вълнува защо не участвува в празника.
Само да зърне за миг барона! Тя слиза в парка, отправя се към павилиона, скрива се зад дърветата и гледа.
Около една овална маса са насядали двадесетина поканени, жени и мъже, всички във вечерно облекло. Блясък, свещи, цветя, кристал, сребро. Блюда вина, ликьори. В замъка облеклото на гостите е безупречно. Тук царува лека разпуснатост. Сътрапезниците са весели, пияни, шегуват се невъздържано.
Баронът е запазил своето обичайно изражение, което съхранява при всички обстоятелства.
Малък оркестър свири върху един подиум. Той изпълнява един Моцартов квинтет за цигулка, пиано, виолончело и флейта. Долавяйки тази музика, Фредерика чувствува, че сърцето й се къса.
Баронът изважда наниз перли от джоба си, издига го и нанизът блести на светлината. Казва нещо, което Фредерика не може да чуе. Сътрапезниците ръкопляскат възторжено.
Той прави знак да млъкнат. Настава тишина: усмивка се плъзва по устните му, произнася бавно няколко думи и млъква:
Колебание се чете по лицата, но ето че една жена отмята главата си назад, избухва в смях и скъсва презрамките на роклята си.
Фредерика разбира. С един инстинктивен устрем тя се впуска в стаята и се изправя трепереща срещу барона, който е на другия край на масата.
— Не, не, не — крещи тя.
Тя не намира други думи, за да изрази негодуванието си, палещото чувство, което я завладява. Гостите я гледат с недоумение. Баронът става и я поздравява.
— Добър вечер, госпожице — казва той.
— Не — повтаря Фредерика и гласът й замира в гърлото.
Баронът небрежно подхвърля колието в ръката си. Постепенно една бегла усмивка се появява на лицето му, докато в погледа му светва някакъв тревожен блясък.
— Непредвидена намеса, която авторът на комедията не е предполагал и която й придава неочаквана прелест — казва бавно той… — Дължим ви благодарност… И така, госпожи, да скъсам ли връвта?
— Да — викат те.
— Не — казва Фредерика с нисък глас.
— Предполагам — обръща се баронът към Фредерика, — че вие имате намерение да обясните на тези дами, да ги накарате да се откажат от играта, която им предложих… Нека чуем предварително гласа на добродетелта. Съгласен съм. Говорете… Даваме ви думата… Кажете това, което чувствата ви диктуват… И събраните ще отсъдят. Ето колието, от което всяка една дама, при известно условие, ще може да спечели една перла… Хайде, чакам ви, нищо не казвате… Вярвам във всемогъщата сила на доброто, честта и добродетелта, на която човек не може да устои.
Гостите се усмихват, Фредерика цялата трепери. Тя гледа с широко разтворени очи. Себастиян е излъгал, той греши. Баронът не я обича. Ако я обичаше, не би постъпил така! Тя отваря уста; напразно, невъзможно й е да произнесе нито дума, когато една полупияна жена се изсмива рязко и се провиква:
— Гледайте впрочем, тя е влюбена в него. Тя го обича, тя ревнува, да се пукне човек от смях. Тези думи предизвикват буен смях. Фредерика пребледнява. Всичко се върти около нея. Тя полита и се хваща за масата. Баронът я гледа. Ако съществува поглед, който да пронизва сърцето и душата на хората, това е наистина неговият.
А жените изпълняват условието. Алчно и неспокойно стадо. Те дебнат онзи миг, когато баронът ще им хвърли перлите, както е обещал, ако те се подчинят. Той скъсва връвта на наниза, хвърля в стаята малките лъскави перли, които падат, подскачат с лек шум и се разпиляват на всички страни.