Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
„Днес вече не е тайна, че в много страни на света се провеждат изследвания и експерименти с химическо и бактериологично оръжие.
В последно време застрашителната сила на тези видове оръжия значително нарасна. Съществува бактериологично оръжие, създадено въз основа на най-новите открития в областта на микробиологията, генетиката и биохимията.
Например с лекота могат да бъдат изработени причинители, които са силно устойчиви към антибиотиците и проникват в човешкия организъм по начин, съвсем различен от познатите досега.
М. М. Каплан посочва, че като бактериологични оръжия могат да бъдат използувани причинителите на: едрата шарка, ботулизма, бруцелозата, заушките, жълтата треска, тифа, грипа, аденовирусите и др. Химическото и бактериологичното оръжие могат да бъдат произвеждани и от недотам развити страни. Следователно съвременното бактериологично оръжие не бива да се подценява. Не бива да се твърди, че днес то не може да се употреби срещу колониалните страни в борбата им за независимост, както и да се внесе отвън в случай на намеса във вътрешните работи или при вътрешни конфликти в страните от третия свят. Възможно е то да се произвежда в големи количеста при сравнително ниски цени. В случай че се намерят средства за неговото разпространение, смятаме, че то може да причини значителна вреда.“
Отдолу с едър шрифт бе отпечатано решението, прието от участниците в конференцията.
„I. Незабавно сключване на международен договор за забрана на химическото и биологичното оръжие. II. Отказ от секретните изследвания в областта на микробиологията, токсикологията, биологията, фармацевтиката и осъществяване на контрол над тези изследвания.“
Майер сам бе подчертал в брошурата най-важните точки, а в бялото поле беше написал: „Вие не познавате политиката и сте едни сантиментални идеалисти!“
Вгледа се в мастилените букви, поизбелели от времето. Преди десет години! Още преди десет години учените бяха предвидили създаването на непознато и страшно биологично оръжие. Сетне година подир година инвестициите растяха, а микробиологията и генетиката бързо се развиваха. Майер изведнъж осъзна, че с тайната на бактериите от групата РУ–300 в огромната организация, от която неговата секция бе само малка част, откритията не свършват. Сред тази гигантска военна изследователска система може би са направени много повече и много по-страшни открития, за които той от сравнително маловажния си пост дори не бе чувал.
Не, там, зад секретните стени на международната политика, които по целия свят стават все по-дебели, едно подир друго…
Майер неволно закри устата си с ръка. Изведнъж му се прииска да повърне. Спазъмът бе толкова силен, че той, без да мисли, се наведе над кошчето за боклук. Когато се успокои, изведнъж го обзе решителност. Взе брошурата, гледа я известно време, а след това я накъса на дребни парченца и ги хвърли в кошчето. Пръстите му леко трепереха. Избра от книжата, натрупани на масата, кафеникав блокнот и го отвори. Отпред имаше бележки във връзка с изследванията, а на гърба на страниците бяха изписани цифри — данните относно РУ–300, съкратени така, че да може да ги разбере само той. Майер се изправи. По време на отпуска ще замине за Канада. От сутрешния вестник беше узнал, че там ще се провежда поредната Пъгуошка конференция. Осъзна, че е решен да стане „сантиментален идеалист“, както бе написал преди години в полето на брошурата.
На вратата се почука Майер бързо затвори блокнота и нервно извика:
— Кой е?
— Вика ви заместник-директорът. — Беше Куинланд, началникът на охраната. Майер пребледня като платно.
„Защо е изпратил началника на охраната? Защо не ме повика по телефона?“… Без да разбира какво е станало, Майер бързо откъсна последните листа на блокнота, сгъна ги на четири и ги мушна във вътрешния джоб на сакото си, който се изду.
Отвън стоеше капитан Куинланд, едър мъж с малки очи и остър поглед. Майер нарочно не го запита за какво точно го викат. Когато влезе в стаята на заместник-директора, чичо му, подполковник Ф., вече го нямаше. Заместник-директорът го посрещна с иронична усмивка.
— Аа, Майер… — рече той, усмихнат все тъй недоброжелателно. — Сега говорихме с чичо ти и от този момент ти си в отпуск. Това е заповед. Заповед за отпуск.
— От този момент ли?
— А-а — заместник-директорът хвърли поглед към Куинланд. — Това също е заповед, по-напред ще отидеш във военната болница.
— Но аз съм добре — отговори Майер. — Неотдавна ни преглеждаха. Сложиха ми и ваксина против грипа…