Тялото (Есен над детството)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Особени сезони #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тялото (Есен над детството)». Краткое содержание книги:
Превод от английски: Симеон Николов, 1993
Кийт трябва да е забелязал нещо по лицето ми, защото каза:
— Не са много красиви, нали?
Аз само тръснах глава, исках да кажа, че може да не се извинява, че не си струва идването в Епъл, за да видиш използвани презервативи, исках да кажа: Единственият смисъл от писането на разкази е хората да разберат миналото и да са готови за бъдещата тленност, затова и глаголите са в минало време, Кийт, добри човече, така е и за онези, които продават книги в милиони екземпляри. Само две изкуствени форми са полезни: религията и разказите.
Тази нощ се натрясках, както може би се сещаш.
А на него му казах само:
— Мислех си за нещо друго, това е.
Най-важните неща трудно се определят.
22
Продължихме по линията, колко — не мога да кажа, и започнах да си мисля: Е, добре де, ще се оправя, всичко мина, и лигавите плужеци, много важно; още си мислех това, когато бели вълни се появиха пред погледа ми и аз паднах.
Сигурно съм се ударил здравата, но за мен падането на траверсите беше като скок в топло и меко пухено легло. Някой ме обърна. Докосването беше слабо и незначително. Лицата им бяха деформирани балони, които се взираха в мен от километри. Те ме гледаха, както реферът гледа свален боксьор и му дава десет секунди почивка на пода. Думите им идваха в тихи трептения и ту се усилваха, ту заглъхваха.
— … ли?
— … ще е…
— … ако мислиш, че слънцето…
— Горди, добре…
Сигурно съм казал нещо безсмислено, защото те станаха много загрижени.
— Най-добре е да го върнем, човече — каза Теди и белотата пак покри всичко.
Когато тя се разпръсна, вече бях добре. Крис клечеше до мен и питаше:
— Чуваш ли ме, Горди? Тук ли си, човече?
— Да — рекох и седнах на линията. Рояк черни точици избухна пред очите ми и после изчезна. Почаках да видя няма ли да се покажат отново и като не се появиха, станах.
— Изкара ми ангелите, Горди — рече Крис. — Искаш ли да пийнеш вода?
— Да.
Той ми подаде манерката си, пълна до средата, и аз излях три топли глътки в гърлото си.
— Защо припадна, Горди? — попита разтревожено Върн.
— Направих груба грешка, гледах мутрата ти — отговорих.
— Ииии-ииии-ииии! — разкудкудяка се Теди. — Шибаният Горди!
— Наистина ли си добре? — настояваше Върн.
— Да. Разбира се. Това беше… само за минута. Мисълта за тези кръвопийци.
Те кимнаха мрачно. Починахме на сянка и пак тръгнахме, аз и Върн от едната страна на линията, Крис и Теди — от другата. Мислехме, че наближаваме мястото.
23
Но ние не бяхме толкова близо, колкото си мислехме, и ако имахме малко мозък да отделим две минути за картата, щяхме да разберем защо. Знаехме, че тялото на Рей Броуър е близо до Бак Харлоу Роуд, който свършва на брега на Ройъл Ривър. Друг мост прехвърля линията през реката. Ние си мислехме точно така: само да стигнем до Ройъл, ще наближим Бак Харлоу Роуд, където Били и Чарли паркирали колата и видели момчето. Щом като Ройъл е на петнайсет километра от Касъл Ривър, мислехме си, вече наближаваме.
Но това беше петнайсет километра по птичи полет, а линията не вървеше направо между реките Касъл и Ройъл. Напротив, тя заобикаля много, за да избегне местността „Блафс“. Във всички случаи трябваше да видим това отклонение, ако бяхме хвърлили поглед на картата, и да си го представим, вместо да бием петнайсет километра път, а ни оставаха още над двайсет.
Крис започна да се досеща за истината, когато нищо не се промени и Ройъл не блесна пред нас. Спряхме, и той се покатери на висок бор да огледа наоколо. Когато слезе долу, съобщението му беше много просто: ако продължим по линията, ще стигнем до Ройъл не по-рано от четири следобед.
— По дяволите — развика се Теди. — Какво да правим? Вгледахме се в уморените си потни лица. Бяхме гладни, без настроение. Голямото приключение стана мръсно и някак страшно продължително бъхтене. Вече щяха да ни търсят вкъщи и ако Майло Пресман не беше пратил ченгетата по петите ни, може да го е направил машиниста на влака. Мислехме да се върнем на автостоп в Касъл Рок, но четири следобед е само три часа преди мръкване и никой не взема четири деца на черен път нощем.